— А сега ви моля да се присъедините към мен в церемонията „Изгаряне на жълтия лист“ — продължи Главата на дракона. Зад него Чен отвори сака, извади жълт лист хартия и го постави до кръглата черна купа. Подаде на Главата на дракона черна четка за писане и отвори капачето на малко шишенце със синьо мастило. С внимателни премерени движения Нгъ Вайсън започна да пише върху хартията, като изговаряше на глас всеки от йероглифите. Изричаше клетвата за сътрудничество, за което се договориха всички. Мъжете около масата кимаха тежко. Когато завърши, той се приближи до Главата на дракона на триадата Тан И и му подаде листа и четката.
— Ще бъде чест за мен, ако ти се подпишеш пръв, Мок Шинчи.
Мок се усмихна и изписа трите йероглифа на името си под клетвата. Листът и четката след това преминаха по часовниковата стрелка през всички около масата, а когато върху него бяха положени дванадесетте подписа, Нгъ Вайсън добави и своя.
Чен извади кутия кибрит и бутилка вино. Главата на дракона задържа листа над купата, а учителят го запали. Пламъците обхванаха хартията и димът се издигна нагоре на облак, който сякаш излизаше от устата на Куан Кун. Воинът с червено лице като че гледаше през дима и ръцете му сякаш стиснаха по-здраво меча, който държеше пред гърдите си. Старецът държа горящата хартия, докато цялата не почерня, без да обръща внимание на болката от изгарянето, стиснал здраво зъби. Пламъкът трепна и угасна. Нгъ Вайсън пусна изгорелия лист в купата. Чен отвори бутилката и изля виното върху пепелта. Остави бутилката на масата, измъкна изпод кимоното си крив нож с дръжка от слонова кост и го подаде на Главата на дракона. Наведе се отново над сака и извади черна кокошка. Крилата й бяха завързани здраво за тялото, Нгъ Вайсън преряза вървите и я освободи. Главата на дракона хвана шията на кокошката с лявата си ръка и прекара ножа по врата й с едно рязко движение. Кръвта бликна в купата. Кокошката започна да се мята и няколко капки паднаха върху масата. Чен изчака птицата да замре, хвърли тялото в сака и пое окървавения нож от ръката на Нгъ Вайсън. Главата на дракона вдигна купата и разбърка съдържанието. С прикован към мъжете около масата поглед, той вдигна купата към устните си и отпи голяма глътка. След това я подаде на Мок Шинчи. Сместа от кръв и вино очерта червена линия над устните му като пародия на усмивка, ужасяваща клоунска усмивка. Мок я пое с почти религиозно преклонение, отпи и я връчи на мъжа вляво.
Купата обходи масата както преди това жълтия лист и всеки отпи от нея, накрая тя се върна при Нгъ Вайсън. Той я хвана внимателно, върна се към масата и я вдигна към изображението в рамка.
— Който пристъпи клетвата и предаде доверието на подписалите жълтия лист, да умре като кокошката — извика той и се обърна с лице към мъжете около масата. Хвърли купата на пода и тя се разби на стотици парченца. Останалата смес от сладникаво-лепкавата течност се разля по пода и образува малки локвички, тъй като не можеше да попие в лакираното дърво.
— И нека семействата им се разбият като купата — добави Нгъ.
Всички Глави на дракони кимнаха като един.
Котвената верига падна над главата на Дуган точно в шест, последвана от звънтенето на монети, хвърляни от високо в тенекиена кофа. За пръв път това не го ядоса, защото повече от половин час вече беше буден. Мислеше за Цвете и си повтаряше наум последния разговор с нея.
Сигурен беше, че ключът към случилото се е зет му, но според прислужницата той и Джил не бяха се прибирали целия ден. За последен път позвъни в единадесет часа вечерта и помоли да предадат на Томас Нгъ да му се обади. Телефонът упорито мълча цяла нощ.
В седем и половина вече беше в службата си и пиеше кафе, вдигнал крака върху бюрото, и чакаше да стане осем, за да позвъни отново на сестра си. Отговори прислужницата филипинка. Не, Джил и Саймън не били у дома. Не, не знаела дали са се върнали снощи. Не, Томас Нгъ го нямало. Не, не знаела кога щял да дойде.
На около 10 000 метра над Виетнам, Файнбърг подаде светлозелена папка на Едмъндс.
— Това е нашият човек — каза той. — Истински професионалист. С нетърпение очаквам тази работа.