Гладният призрак

— Пак питаш. — Той започна да си играе с малките гърди на Дел, като търкаше зърната им, за да ги накара да се втвърдят.

— Ще се любим ли? — попита го тя.

Файнбърг се ухили зверски и я стисна, тя се сви.

— Никога — каза й той, но продължи да стиска, в очите на момичето се показаха сълзи. Но тя не заплака, нито се опита да отстрани ръката му.

— Остави я на мира — каза Едмъндс.

— Станал си милозлив на старини — отвърна Рик, но пусна момичето. Тя избяга към тоалетната, Джак знаеше, че ще плаче там, далеч от тях. Сърцето го заболя. Може би Файнбърг беше прав, започнал е да се размеква.

— Странна работа — реши да се върне към задачата той.

— Явно е излязъл изпод контрол. Има психологически проблеми. Сигурен ли си, че не си чувал за него? Мислех, че познаваш всички в този бизнес, толкова отдавна си в него.

— На моята възраст ми се случва и да забравям — каза Едмъндс.

— Хей, не съм искал да те обидя.

— Сигурно. Е, какво знаем за този Хауълс?

— Пълна биография, снимки, дейност. Без такива подробности като адреса, но Хонконг вече е запечатан като жабешки гъз. Няма къде да иде.

— Звучи гот.

— Гот ли? Никой вече не казва „гот“. Тази думичка изчезна заедно с гащите на цветя.

Файнбърг видя яда в очите на Едмъндс и веднага вдигна ръце.

— Стига бе, човече, не бъди толкова чувствителен.

Джак се изсмя, изгълта питието си и се изправи със залитане.

— Връщам се в хотела. В колко часа ни е полетът?

— Малко преди обяд. Ще ти се обадя. Аз също съм в „Шератън“.

— Добре. Ти оставаш ли?

— Разбира се. Ще го имам онова момиченце. — Той посочи една от танцьорките, високо момиче с ботуши до коленете и дълга коса, хваната на опашка. — Ще я накарам да ми прави ужасни неща с тази коса. Да я обвие… — Едмъндс не чу останалото, защото тръгна към изхода и музиката го обгърна от всички страни. Мина край тоалетните и мярна Дел, облегната на стената. Очите й бяха червени, но тя се усмихна, когато го видя.

— Да правим любов? — с надежда попита тя. — Обичам те.

Едмъндс усети как го облива вълна от тъга, примесена с вина.

Извади портфейла си и й подаде две банкноти.

— Съжалявам — каза той и излезе в горещата нощ, изпълнена с мирис на подправки и отработени газове.

Дванадесетте ръководители на триади, които седяха тази вечер около кръглата маса, контролираха лъвския пай от наркотрафика, проституцията и незаконните залагания в Хонконг, както и част от законния бизнес на колонията. На Томас Нгъ обаче му приличаха на група пенсионери, събрали се да поговорят за предстояща екскурзия. Те седяха мълчаливо, от време на време кимаха или мърмореха тихо, докато Нгъ Вайсън, застанал пред портрета на бог Куан Кун, им разказваше събитията от изминалите четиридесет и осем часа. Той говореше тихо, с твърд глас и поглеждаше всеки от присъстващите в очите.

Те бяха пристигнали поотделно, всеки със собствена кола и телохранители, но идваха сами към къщата, а на входа ги посрещаше Нгъ Вайсън. Някои бяха облечени в измачкани скъпи костюми, други в маркови спортни дрехи, а един, който изглеждаше по-стар даже от домакина, пристигна в традиционна черна китайска носия с катарами от слонова кост. Всеки носеше малка чанта с церемониалното облекло. Един по един се качиха на горния етаж да се преоблекат, а после заеха местата си около масата. Томас стоеше отляво на двойната врата, скръстил ръце на гърди, а Чен беше застанал отдясно.

Старецът разказа за отвличането на внучката си от гуейлото, за изчезването и предполагаемото убийство на сина си и как са се сдобили със снимка на човека, когото смятат за отговорен. Замълча за момент, бавно огледа всички присъстващи и заговори отново.

— В миналото триадите често воюваха помежду си за територии и печалби, но тези дни са отминали. Останали са ни само няколко години, преди комунистите да вземат Хонконг, а ние знаем какво ще означава това. — По-възрастните мъже кимнаха в унисон. Един се изкашля шумно и се огледа къде да се изплюе, но се въздържа. — През последните години ние осъзнахме предимствата на сътрудничеството пред конфронтацията. Всеки увеличава печалбите си на собствена територия и не си губи времето и силите за конфликти. Сън Йон в Цим Ша Цуй, 14К в Монкок, Тан И във Ванчай и залива Косуей. — Той кимаше към съответните мъже, когато споменаваше триадите им. — Днес аз съм длъжен да поискам съвета ви в този труден за мен и моето семейство момент. Ние искаме да проведем хайка за този гуейло и със сигурност това търсене ще доведе до навлизането на мои хора в райони, където властта е ваша. Не желая нашите действия да бъдат разбрани погрешно, нито пък искам с нещо да ви обидя. Затова съм застанал пред вас и моля за разрешение.

Старецът прибра длани върху корема си и зачака.

Главата на дракона на Луен Инши пръв се изправи и заговори:

— Нгъ Вайсън, поднасям ти моите съболезнования за трагедията, която се е стоварила върху благородното ти семейство. Трагедия, която е още по-обидна, тъй като идва от ръката на варварин. Предлагам на хората ти безопасно преминаване през територията на Луен Инши, докато откриете човека, за когото говориш.