Гладният призрак

Последва го мъжът, който искаше да се изплюе при споменаването на комунистите. Той също се изправи и заяви подкрепата си. Но Томас знаеше, че и двамата са дребни риби, готови на всичко, за да се харесат и да се подмажат на баща му, защото означаваха, че все някога услугата им щеше да бъде възнаградена. Двамата заедно контролираха около петнадесет квадратни километра, повечето от които в Новите територии. Въпреки това Нгъ Вайсън се поклони на всеки от тях и им благодари сърдечно. Последва мълчание. Останалите водачи на триади се споглеждаха с каменни лица, чудеха се кой ще заговори следващ.

Главата на дракона на Тан И се изправи пръв — огромен мъж, с половин глава по-висок от Нгъ Вайсън и два пъти по-широк. На млади години той е бил един от най-опасните бойци на Тан И и беше излежал присъда в „Стенли“, тъй като отрязал главата на боец от вражеска триада. За убийството би трябвало да получи до живот, но триадата беше изпратила свои хора в Лондон, за да ликвидират двама от свидетелите, единият от които полицейски сержант. Мок Шинчи беше поомекнал след това, но не много. Въпреки седемдесетте си години, от главата му не бе паднал нито един косъм, макар вече да беше напълно побелял. И въпреки че мускулите му отдавна се бяха превърнали в сланина, той още правеше впечатление с фигурата си в червено кимоно. Преди пет години му бяха отстранили половината бял дроб и сега, когато дишаше, в гърлото му се чуваше хриптене.

— Аз споделям чувствата на говорилите преди мен, Нгъ Вайсън. И съм съгласен с онова, което ти каза за организациите, нашите семейства и мъдрото използване на възможностите. Никой от тук присъстващите не може да отрече, че откакто сме се отдали на бизнес и престанахме да се караме, всички просперираме.

Мъжете около масата заръмжаха и закимаха.

— Въпреки няколкото нищожни претенции за чужди територии — той изгледа назидателно един от по-младите мъже около масата, който наведе глава, — ние предпочитаме да си сътрудничим, вместо да враждуваме. — Мок Шинчи замълча, дишаше тежко, наведе се и подпря ръце на масата. — Според мен е дошло време да покажем, че това сътрудничество може да се разшири още повече. Ти си прав, Нгъ Вайсън, когато казваш, че ни остава малко време в Хонконг. Тук животът ще стане различен, щом дойдат на власт комунистите. Няма да е невъзможен, но ще бъде тежък. Лично аз се радвам, че няма да ме има, за да го видя.

При тези думи мъжете заклатиха глави, всички знаеха, че ракът отново се е развил и Мок Шинчи е отказал нова операция.

— Ти ни показа предимствата от прехвърлянето на бизнеса в чужбина, Нгъ Вайсън, макар че не всички от нас имат толкова умни синове като теб. — Кимна към Томас Нгъ, който се усмихна, доволен от признанието. — Когато ние се насочим към света, далеч от Хонконг и комунистите, трябва да го направим заедно, като партньори, а не като конкуренти. Защото въпреки различията си ние всички сме китайци. Длъжни сме да застанем заедно срещу света и да се подкрепяме един друг. Сигурен съм, че с приближаването на 1997 година това ще стане. Но тази нощ искам да направя стъпка в тази посока, да укрепя връзките на сътрудничеството. Това, което ти предлагам, Нгъ Вайсън, не е само разрешение за навлизане в територията на Тан И. Предлагам ти помощ. Триадата ми ще подкрепи търсенето на този варварин и ако го открием, ще ти го предадем. Правя това в името на приятелството и вярвам, че ще бъде възприето точно така. — Той изпъшка и седна тежко, а столът му изскърца.

Бащата на Нгъ се поклони на Главата на дракона Тан И.

— Благодарен съм ти за подкрепата, Мок Шинчи. — Нгъ Вайсън кимна на Чен, който тихо отвори вратата и се измъкна навън. — Приемам предложението ти и обещанието за приятелство. Ще се радвам на сътрудничеството между нашите организации.

След това и останалите изразиха желанието си да помогнат на Нгъ Вайсън, а Чен се върна в стаята, когато последният сядаше на мястото си. Учителят държеше дванадесет пачки с цветни снимки и тръгна бавно около масата, като поставяше по една пред всеки от водачите.

— Това са най-добрите снимки, които успяхме да направим на гуейлото — обясни бащата на Томас. — Знаем как изглежда, все още не е напуснал Хонконг или поне не го е направил през някое от пристанищата или летището Кай Так. Но не знаем неговото име, нито пък предполагаме къде се е скрил. Учителят Чен ще координира търсенето и може да бъде намерен тук по всяко време на деня или нощта.

Чен излезе от стаята и след по-малко от минута се върна със сака си. Внимателно затвори двойната врата и отиде до масата зад Нгъ Вайсън.