Гладният призрак

— Уаа! Добре говориш! — възкликна възхитено шофьорът и потегли с таксито. — Накъде?

Дуган отвърна, че отиват към Новите територии и китаецът започна да хленчи. Трафикът в тунела бил много натоварен, щял да изгуби почти час, докато пресекат залива, а после трябвало да се връща празен, пък скоро му свършвала смяната и бил длъжен да предаде колата на колегата в Тин Хау. Дали уважаемият господин не би се прехвърлил на такси от Каулун?

Патрик се чувстваше твърде изморен, за да спори. Пък и нямаше желание шофьорът да мърмори през цялото пътуване. На острова имаше няколко неофициални спирки, където таксита от Каулун чакаха да вземат пътници, които искат да пресекат залива. Китаецът го закара до една бензиностанция срещу хотел „Екселсиор“, където чакаха три таксита с табелки „Гау Лун“ — „Деветте дракона“, китайското име на района, който англичаните наричаха Каулун.

Шофьорът се разсипа от благодарности и се изгуби в тъмнината. Дуган се качи на едно от такситата за Каулун и този път не му отказаха, когато поиска да го откарат към Новите територии. След няколко минути вече бяха на опашката коли пред входа на тунела.

Патрик се облегна, затвори очи и разтри с длани слепоочията си. На няколко пъти следобед се беше опитал да се свърже с Джил, но без успех. Затова реши, че единственият начин да открие какво става, е да отиде лично. Пътуването с такси беше дълго, но метрото изобщо не стигаше до дома на Нгъ, а заплатата му едва покриваше заемите, камо ли да си купи кола. Влачиха се бавно половин час, преди да види входа на тунела. Щом влязоха в ярко осветеното подземие, скоростта се увеличи и гумите запяха по асфалта. Колите изскачаха от тунела като тапи от шампанско, забавяха за момент край редицата каси, където контрольори с бели маски върху лицата се опитваха да не вдишват изгорелите газове, и се пръскаха по улиците.

Той още не знаеше какво точно ще каже на Джил и Саймън, ако завареше и него у дома. Искаше да предпази Цвете, в това беше сигурен, но трябваше да предупреди зет си, че животът му е в опасност. Можеше да съобщи за нападнатия в хотел „Хилтън“ гуейло и че според полицията той е искал да убие Саймън. Не биваше да се разпростира по въпросите за мотива на покушението и откъде е получил информацията, като се надява, че семейството ще бъде нащрек и ще се предпази от опасността. Ако вече не са пострадали. Какво му беше казала Цвете? Че тя трябвало да бъде като подкрепление, ако първият екип се провали, тогава тя щяла да се опита. Но според нея човекът на име Хауълс е истинският убиец. Щеше да им каже за него, но участието на Цвете щеше да си остане в тайна.

Беше дотолкова потънал в мисли по въпроса какво ще каже, че пропусна завоя към резиденцията на Нгъ, наведе се рязко и потупа шофьора по рамото.

— Трябва да се върнем — каза той и посочи пътя, откъдето идваха.

— Добре, добре — съгласи се китаецът, намали и обърна. Патрик му показа страничния път, който се издигаше към гората, и се закатериха по него със запалени фарове. Движеха се бързо и когато пред тях се изпречи бариерата с предупредителния знак, шофьорът рязко натисна спирачки. Гумите изсвириха яростно и двама мъже излязоха от будката до бариерата, още преди колата да е спряла. Дуган не ги познаваше, но бяха типични бойци на триадата — с широки рамене, спортни дрехи и скъпи бижута. Дъвчеха дъвка и държаха ръцете си встрани от тялото. Приближиха се, единият спря до задния прозорец и Патрик го свали надолу, горещият нощен въздух веднага нахлу в колата. Усети как започна да се поти.

— Частен път. Трябва да се върнете — каза на английски мъжът. В ръката си държеше мобилен телефон. Партньорът му остана назад и започна да оправя якето си. Сигурно носеше пистолет под мишницата си, но Дуган не идваше като официално лице и нямаше намерение да издава какво знаеше.

Обясни на китайски, че е зет на Саймън Нгъ и иска да отиде в дома му. Пазачът заклати усилено глава и обясни на английски:

— Няма никой вкъщи. Трябва да си ходиш — Обърна се към шофьора и заговори на китайски: — Откарай този гуейло откъдето е дошъл, иначе лошо ти се пише. — Шофьорът изпъшка и даде заден ход. Дуган отвори вратата и понечи да слезе, но пазачът удари вратата и притисна крака му. Англичанинът стисна зъби и я ритна силно. Китаецът загуби равновесие и залитна. Патрик го сграбчи за ризата и го притисна към едно дърво.

— Слушай сега, копеле. Да не си посмял пак да се отнесеш така с мен, че ще ти завра топките в гърлото. Ясно ли е? — Блъсна с рамо брадата му и тя се удари в ствола. Пазачът се опита да кимне, но не успя, изпъшка тихо и примигна. Вторият пазач започна да вика на английски:

— Пусни го! Пусни го!

Дуган се извъртя и дръпна пред себе си първия китаец като жива преграда.

— Дръж си гадните ръце по-далеч от якето. Иначе ще пречупя врата на това копеле — предупреди той и стисна врата на мъжа по-силно.

Вторият пазач го изгледа объркано, вдигна ръце, после ги отпусна и направи стъпка напред.