Гладният призрак

— Да, това е въпросът. Имам няколко хиляди долара, но не са достатъчно, за да се измъкна оттук.

— Това си е твой проблем — каза Едмъндс, но бръкна в задния си джоб и извади портфейла си. Подаде му пачка банкноти. — Вероятно пак не са достатъчно, но това е най-доброто, което мога да направя за теб. Всъщност това е всичко, с което мога да ти помогна.

Англичанинът взе парите.

— Благодаря, Джак. — Той прибра банкнотите в джоба си с лявата ръка.

— Най-добре да си тръгвам — каза Едмъндс. Хауълс се изправи със залитане и извика Еми.

— Джак си тръгва.

Тя отвори вратата на американеца, пожела му лека нощ и той си отиде.

— Изглежда приятен човек — подхвърли Еми, след като затвори вратата и заключи внимателно. — Дойде в клуба и показа снимката ти на момичетата. Аз не съм му казвала, че те познавам. Мислех, че ще иска да те нарани. Откъде е разбрал къде живея? Ти ли си му казал?

— Не, Еми. Сигурно те е проследил. Но това няма значение. Той искаше само да ми помогне.

— За момент си помислих, че може би той е човекът, когото ти наричаш Грей.

Хауълс я погледна смразен. Никога не беше споменавал Грей пред нея.

— Ти говореше насън — обясни тя. — Викаше. Казваше, че те е предал.

Той кимна.

— Не, не беше този. Грей е човекът, за когото работех. И той ме предаде. Наредил е да ме застрелят. — Не знаеше защо й го казва, сигурно се чувстваше толкова огорчен от предателството, че искаше да сподели с някого.

— Грей лош човек ли е? — попита тя.

— Да. Аз му бях верен, а той заповяда да ме убият. Работи за правителството на едно място, наречено „Сенчъри хаус“ в Лондон.

Еми бавно повтори думите „Грей“ и „Сенчъри хаус“, също както беше запомнила думата „хладилник“ в бара.

Седна на дивана до него и облегна глава на здравото му рамо.

— Ще ми обясниш ли какво не е наред? Мога ли да направя нещо за теб?

„Не“ на първия и „да“ на втория въпрос. Проблемът беше как да я убеди да му помогне. И докъде би стигнала тя.

— Скоро ще трябва да изляза — каза той. — Джак обеща да ми даде пари, за да мога да се измъкна от Хонконг.

— Не може да излизаш — възрази Еми. — Още си слаб. Нека да отида аз.

Хауълс поглади косата й с лявата си ръка.

— Не, това е моя работа. Няма да е за дълго. Можеш да ми помогнеш, като направиш някаква превръзка за ръката. Имаш ли излишно парче плат?

— Ще използвам някоя от старите калъфки за възглавници. — Отиде в спалнята и той я чу да отваря дървената ракла, после да я затваря, а след това влезе в кухнята и се върна с касапски нож с пластмасова дръжка, с който разряза внимателно шевовете.

— Помогни ми първо да си облека ризата — помоли той. Двамата успяха да прекарат ръката му през ръкава и да закопчеят ризата. Хауълс беше стиснал очи от болка. Еми прегъна плата на триъгълник и го завърза зад врата му.

— Как е?

— Чудесно. Наистина е чудесно — увери я той, а тя се усмихна.

— Искаш ли една от таблетките, които ти остави доктор Ву?

— Не, не, благодаря. Те ме приспиват. Може би по-късно. — Тя облегна глава на рамото му и погали лявото му бедро. — Еми?

— Мммм?

— Имаш ли някой приятел, който може да ме измъкне от Хонконг? Тайно?

Момичето се изправи и го погледна сериозно.

— Познавам някой, който може да ти помогне. Но той не е добър човек. Контрабандист. Работила съм за него.

Той се изненада.

— Работила си за него? Как?

— Бях, как беше думата? Куриер?

— Да, куриер. Какво носеше?

— Понякога наркотици. Друг път злато за Тайланд. Не съм го правила често. Не бях много добра. Изглеждах твърде притеснена и винаги ми прилошаваше. Трябваха ми пари, Джеф. Не съм го правила много пъти. — Внезапно й се стори важно да го убеди, че не е престъпница. Не искаше той да си мисли лошо за нея.

— Но мъжът, за когото си работила… Знаеш как да се свържеш с него, нали?

— Понякога той идва в клуб „Вашингтон“. Но, Джеф, той е лош човек. Ще иска много пари.

Хауълс се усмихна весело и я целуна по челото.

— Еми, няма защо да се тревожиш. Джак ще ми даде още пари по-късно тази нощ. Би ли ми донесла чаша кафе?

Тя се усмихна отново, доволна че може да направи нещо за него. Скри се в кухнята, а той прибра ножа под триъгълната превръзка.