Гладният призрак

— Защо са стреляли по него ли? Не. В полицията нямат никаква идея. Били са двама китайци. Може би крадци. — Знаеше, че обяснението му не звучи убедително, а и триадата си имаше собствени информатори в полицията. Надяваше се, че ако му каже колкото е възможно повече за Хауълс, Томас ще бъде достатъчно зает, та да не си прави труда да проверява какво всъщност е станало в хотелската стая и да открие, че там е имало трима души. И че освен от двамата мъже Хауълс е бил нападнат и от едно красиво момиче с гарваново черна коса и нежни устни.

— Кога?

— Снощи. Убил е двамата мъже и избягал, преди да пристигне полицията. Издадоха заповед със забрана да напуска колонията, но тъй като не знаят как изглежда, той може да използва и фалшив паспорт. В полицията нямат представа, че вие разполагате със снимка. Но проверяват всички болници и лекари. Едва ли би тръгнал нанякъде, без да се погрижи за раната си.

Томас се изсмя.

— Полицаите са глупаци. Според тях как ще иде той в някоя държавна болница с огнестрелна рана? Този човек, този Джеф Хауълс, е професионален убиец. Жесток.

— Според теб какво ще направи?

— Ако му е нужна помощ, ще я получи от нелегален лекар. Някой, който няма необходимата квалификация да практикува законно. Вероятно китаец. Не е трудно да се намери такъв.

— Щом като за него няма да е трудно, тогава и полицията ще може да го открие.

— Има голяма разлика между това да откриеш такъв лекар и да го накараш да говори. Тези хора нямат причини да споделят каквото и да било с полицията. Но на нас ще кажат.

— Надявам се — кимна Патрик. — Страшно се надявам на това.

Китаецът седна отново.

— Има обаче нещо, което не разбирам. Откъде знаят те, че този Хауълс е убил брат ми.

Това беше въпросът, който Дуган се надяваше да избегне, защото наистина не знаеше какво да отговори. При сегашното положение на нещата полицията нямаше как да свърже Хауълс със смъртта на Саймън Нгъ. Неговата увереност идваше единствено от думите на Цвете.

— Не знам — излъга той. — Не ме пускат да припаря до разследването. Ти знаеш защо. Аз съм вързан към „Стопански престъпления“. Получих информацията от втора ръка. Но е вярна.

— Сигурен съм, че е така. Виж, Патрик, това, което ми каза, ще ни помогне много. Наистина много. Но можеш ли да ми направиш още една услуга? Дръж връзка с полицията и щом се появи нещо ново, ми го съобщи. Съгласен ли си?

— Разбира се — отговори Дуган и въздъхна облекчено. Щом искаше да му служи като източник на информация за разследването, значи имаше вероятност да не се обръща за сведения към други хора. Докато триадата зависеше от него за получаване на новини от полицията, той щеше да се грижи да не разберат нищо за Цвете. — Но искам нещо в замяна — добави той. — Искам да участвам. Да присъствам, когато ще го хванете. Да помогна да си върнем Софи.

— Ще ни бъдеш по-полезен, ако си стоиш на работа и следиш разследването — възрази Томас.

— Мога да правя това и по телефона. Искам да помогна — настоя Патрик.

Китаецът го изгледа замислено, претегляше плюсовете и минусите на предложението му и накрая кимна.

— Добре, не виждам защо да не участваш. Но ще ми обещаеш, че нищо, което видиш или чуеш, няма да бъде използвано срещу нас, както толкова обичате да казвате вие, ченгетата.

— Честно казано, дните ми в полицията са вече преброени — призна Дуган. — Но не мисли, че преминавам на ваша страна. Правя това заради Джил и Софи. „И заради Цвете — помисли той. — Особено заради Цвете.“

— Ще наредя да ти приготвят стая горе — каза Нгъ. — Ние ръководим търсенето оттук. Ще се свържа с хората си и ще им кажа, че нашият човек е ранен. Освен това има някакъв шанс той да се обади отново заради Софи. Ако позвъни в дома на Саймън, разговорът ще бъде прехвърлен тук. Във всички случаи сега не ни остава нищо друго, освен да чакаме.

— Ще чакам тогава — кимна Патрик. Томас излезе и англичанинът тихо добави: — Докрай.

Едмъндс мислеше, че ще трябва да чака, докато затворят бара, за да си тръгне момичето с черната коса. Затова едва не я изпусна, когато към два след полунощ тя излезе от клуб „Вашингтон“. Изглеждаше различно в панталоните и коженото яке. Някак си по-млада. Той знаеше, че посещението му в бара и снимката на Хауълс са я разтревожили и китайката бърза да предупреди приятеля си. Въпреки това предполагаше, че управителката ще я накара да остане до края на смяната, а от разговора с филипинката разбра, че баровете не затварят врати преди четири сутринта.

Тя махна на портиера и застана на тротоара, за да хване такси. Едмъндс наведе глава, а когато нейната кола тръгна, посочи към нея.

— Следвай онова такси.

— Като по филмите ли? — попита шофьорът.

— Да, като по филмите. Побързай да не ги изгубим.