Гладният призрак

Подът на банята отново беше влажен, но той още не можеше да разбере дали е от кондензирала влага, или някъде има спукана тръба. Поне не миришеше на урина. Посегна да пусне сифона в тоалетната, но ръчката изтрака напразно под пръстите му — отново бяха спрели водата. Случваше се почти всяка седмица, тъй като все на някого в блока му се налагаше да поправя тръби. Водата за тоалетната беше морска и вървеше по отделен тръбопровод от тази за пиене, която се спускаше от голям резервоар на покрива. Добре поне, че можеше да вземе душ и да си направи кафе, макар че понякога спираха и питейната вода. Изгледа мрачно двете лайна, които обикаляха като боксьори в ринг в тоалетната чиния и изпсува тихо. Ами ако довечера доведеше някое момиче? Страхотен афродизиак щеше да бъде кенеф, пълен с вчерашни лайна.

Отиде в малката кухничка и постави чайника върху газовия котлон. Заедно с микровълновата печка това бяха единствените му готварски принадлежности. Обикновено се хранеше навън и в хладилника имаше само мляко, няколко замразени порции храна и шоколад с лешници и сушени плодове. Сложи лъжичка гранулирано нескафе в чашата си с надпис „Аз съм шефът“ и се върна в спалнята да пусне уредбата. Беше я преместил в спалнята, след като започнаха нощните шумотевици, като се надяваше, че музиката ще заглуши шума от местенето на мебели, тракането на токчета и отварящите се и затварящи се врати на асансьорите. Вършеше някаква работа. Избра диска, пъхна го вътре в уредбата и в това време чайникът запищя тихо. Наля водата върху кафявите гранули и отиде да вземе душ, докато кафето изстине. По фугите между плочките беше започнала да се събира плесен и той изпъшка тихо. Отново трябваше да отдели някоя неделна сутрин, за да изчисти всичко с четка за зъби. Както обикновено, топлата вода едва капеше от душа и се наложи да обикаля с въртеливи движения, за да измие гърба и тялото си от сапуна. Обръсна се под душа, като внимаваше да не повреди мустаците, които поддържаше вече от три месеца и бяха станали хубави, почти като полумесец, завършващ в края на устните. Те му придаваха по-сериозен вид и освен това някак отиваха на отъняващата коса над челото. Разгледа зъбите си в огледалото. Поне те бяха наред. Дуган не гледаше на себе си през розови очила. Знаеше всичките си недостатъци — отпуснатия корем, оредялата коса, чупения по време на игра на ръгби в отбора на полицията нос. Не беше красив и изглеждаше с пет години по-възрастен, отколкото беше в действителност, но тъмносините очи и топлата му усмивка пленяваха момичетата. По-скоро момичета, отколкото жени. Приятелките му обикновено бяха поне с десетина години по-млади от него и предимно китайки. Сините очи и гладкият кантонски диалект ги омайваха без особени затруднения и те падаха в ръцете му като зрели ябълки. Веднъж една гуайпор3 го попита с любопитство какво толкова го привлича в китайките.

— Това, че са много — отвърна й полушеговито.

Той се усмихна и си смигна в огледалото.

— Ах ти, хитро копеле — каза на отражението си и тръгна бос към кухнята, като остави пътека от мокри следи върху лакирания дървен под. Горещото кафе го освежи и му даде енергия да се избърше и облече. Сивият му костюм беше доста смачкан за старши инспектор в Кралската хонконгска полиция, но едно химическо чистене щеше да го оправи. Нямаше петна, така че можеше да издържи още няколко дни. Бялата риза беше чиста и той сложи една от двете си вратовръзки с емблемата на клуба по ръгби. Застана пред огромния гардероб, който се издигаше от пода до тавана, огледа отражението си в огледалото на едната врата и зализа косата си да прикрие оредяващото петно. Не изглеждаше зле. Даже със сигурност много по-добре, отколкото в съблекалнята след мач по ръгби. Не че оплешивяването го плашеше, но няма нищо лошо да се опита да го прикрива поне докато може.

Изключи музиката, заключи след себе си вратата с двата ключа и застана пред асансьора. Имаше три кабини, контролирани с компютър, така че да не се чака повече от половин минута. На една от стените в кабината имаше бележка, написана на китайски. Той не можеше да я прочете, тъй като ползваше кантонски само говоримо, но знаеше, че това е предупреждението за спирането на водата.

Службата на Дуган се намираше във Ванчай, близо до района с баровете и най-бързият път по това време на деня беше с обществената железница, както наричаха местното метро. Можеше да стигне пеша до станцията на метрото, без изобщо да излиза навън благодарение на подземните връзки на комплекса Тай Ку Шин, където жилищните блокове, училищата, ресторантите и магазините бяха свързани с покрити пешеходни зони.