Гладният призрак

Първоначално китаецът се дърпаше и Хауълс не успяваше да напредне много в мътната вода. Държеше се надълбоко, размахваше здраво плавниците и скоро го заболяха мускулите на бедрата. Нгъ махаше напосоки със свободната си ръка и изваждаше от равновесие и двамата. По едно време започна да върти панически глава, но след това се успокои и вдигна пръсти да стисне носа си, за да не му влиза вода. Хауълс пусна малкия цилиндър и остави китаецът да го държи, като едновременно с това стиска ноздрите си. Така вече бяха заети и двете му ръце. Извъртя се така, че Нгъ да остане под него, по този начин се движеше по-лесно напред, а другият непрекъснато се удряше в дъното. Усети лека болка в ушите, стисна ноздри и се напрегна, да освободи налягането. Ако китаецът имаше поне малко мозък в главата си, щеше да го последва, защото иначе рискуваше да му се спукат тъпанчетата. Краката на Нгъ се влачеха по пясъка на дъното и това правеше водата още по-мътна. Първо се изу едната му обувка, а после и другата. Намираха се на около шест метра под повърхността, така че Хауълс вече можеше да си позволи да плува направо. Постепенно стана доста по-дълбоко. Видимостта се подобри, защото вече не вдигаха пясък. На известно разстояние напред се виждаше килът на необитаемата яхта, която той си беше избрал. Пусна няколко мехурчета във водата и повлече пленника си нататък.

— Дай ми радиото си — заповяда Лин на Суен. Две моторници се откъснаха от бреговете на провлака на около километър и половина от брега и завиха сред дъга от пръски. Той извика, но не успя да разбере какво му отговарят и ядосано извика: — Млъкнете за малко и ме чуйте. Насочете се към пристана. Веднага тръгнете към пристана. Гуйелото е с леководолазно оборудване и е под водата. Повтарям, той е под водата и държи Лун Тао.

Дзъ и Лам бяха коленичили на най-долното стъпало и заслонили очите си, се опитваха да видят във водата, но блясъкът на повърхността скриваше всичко. Лин подаде бинокъла на Суен и му каза да застане на края на пристана и да наблюдава за въздушни мехури, които биха издали къде се намираше гуйелото в момента.

— Останалите да дойдат с мен — заповяда той и ги поведе към малкия дървен пристан, където бяха привързани като стадо овце няколко моторници.

Наближиха избраната предварително и закотвена здраво чужда яхта. Хауълс започна да се спуска надолу и отново освободи налягането в ушите си. Котвата лежеше на дъното, закачена с дебела верига към белия корпус отгоре. Насочи се към нея. Двамата мъже се влачеха по дъното като ранени раци. Очите на Нгъ свикнаха със солената вода и той внимателно се оглеждаше, притиснал ноздри с дясната си ръка, стиснал малкия цилиндър. Сакото му плуваше гротескно из водата, а вратовръзката се беше отпуснала и се носеше над рамото му. Гуейлото го натисна силно надолу към тежката котва. Движението го обърна и краката се издигнаха над главата му. Той започна да рита, за да се изравни, но Хауълс отново го натисна и закопча белезниците към металния пръстен на котвата. Пусна го и се отдръпна, размаха леко ръце и крака, за да се задържи изправен на няколко стъпки над пясъка на дъното. Китаецът го видя, понечи да изплува нагоре към повърхността и изведнъж разбра, че е закопчан за котвата. Обърна се надолу и опита да се освободи. В движенията му личеше паника. Започна да диша по-бързо и главата му се обви с въздушни мехури. Според Хауълс в бутилката едва ли имаше още много въздух. В очите на китаеца пламтяха омраза и страх. Той постави крака от двете страни на котвата, хвана я с две ръце и дръпна силно. Успя да я вдигне до кръста си и да я отблъсне към повърхността и спасителния въздух. Но котвата беше твърде тежка и падна настрани, като разпръсна пясъка около краката на Нгъ. В този момент наустникът излетя от устата му.

Хауълс наблюдаваше и чакаше. В Хонконг би му било трудно да се снабди с пистолет, пък и не можеше да бъде сигурен, че ще успее да се приближи достатъчно до главатаря на триадата, за да го убие с нож. Но тук, на десет метра под водата, спокойно щеше да се увери в смъртта на китаеца. Така поне си казваше. Но дълбоко в душата си, в онова тъмно ъгълче, където дори и сам се страхуваше да надниква за дълго, той знаеше, че всъщност иска да гледа, да наблюдава предсмъртната агония на друго човешко същество. Да види как мъжът се дави, как водата нахлува в дробовете му, как очите му угасват.

Гърдите на Нгъ се напрегнаха, скоро всичко щеше да свърши. Задържа се с леки кръгови движения на ръцете, втренчил поглед в лицето на китаеца. Саймън се наведе и ръката му потърси ножа, прикрепен под крачола на панталона. На сушата може би щеше да успее да извади ножа и да удари гуейлото, преди онзи да успее да реагира. Но все пак при реакциите на обучения убиец това беше милионна вероятност. А под водата изобщо нямаше шанс. Хауълс разполагаше с цялото време на този свят, за да наблюдава как Нгъ вади ножа и се опитва да замахне към него. Той се отдръпна с едно мързеливо движение на краката и пак се изправи.