Гладният призрак

Хукна надолу по хълма, плъзгаше се и залиташе из храстите, без да забелязва клоните и тръните, които разкъсваха панталоните му. В движение извика всички групи и им заповяда да се съберат на пристана, а после повтори същото към мъжете при лодките. Не изчака да чуе потвърждението им, а продължи да тича, за да измине разстоянието до пристана колкото е възможно по-бързо. Наклонът свърши и той се шмугна между дърветата, прескочи стената и пресече на три скока пътя с размахани ръце. Стъпките му отекнаха глухо по асфалта. Наоколо вече се чуваше шумът от приближаването на останалите.

Нгъ изглеждаше безкрайно объркан. Слезе четири стъпала, спря и попита:

— Ами парите?

— Продължавай надолу — отвърна непознатият. — Слез или тя ще умре.

Саймън мина още две стъпала. Мислите объркано препускаха из главата му. В основата на всичко бяха парите, но гуейлото поиска да ги остави. В това нямаше никакъв смисъл.

— Къде е Софи?

Мъжът направи знак с ръце. Нещо метално, може би верига, блесна между пръстите му.

— По-бързо — каза той. — Продължавай да слизаш.

Нгъ слезе до водата. Леководолазът се изправи. Рамената му се показаха над водата.

— Ще те заведа да видиш дъщеря си — каза той. Гласът му беше силен, но спокоен, всяка дума премерена и ясно произнесена.

Саймън още не беше сигурен. Зад себе си чуваше викове и шум от тичащи мъже. Обърна се да погледне нагоре към стълбите, усети как похитителят го хвана и го дръпна за глезена. Опита се да запази равновесие, но онзи беше твърде силен и той падна напред, размахал ръце. Удари се във водата и въздухът изскочи от дробовете му. Опита се да си поеме дъх, но глътна солена вода и едва се сдържа да не повърне. Ръката на гуейлото го обхвана около врата и притисна устни към ухото му.

— Ще се движим под водата — прошепна той. — Постави това в устата си и дишай бавно. Водата ще ти навреди на очите. Затова ги дръж затворени.

Към лицето на Саймън се приближи сребрист цилиндър с черен наустник. Не искаше да се подчини, но в объркването си стори каквото му казаха. Щом зъбите му се сключиха върху наустника, мъжът го дръпна под водата и ушите му се изпълниха с шум и вода. Солта щипеше ноздрите му и той посегна да стисне носа си. Усещаше как гуейлото рита с крака и чувстваше, че тялото му се движи във водата. Отвори очи, но водата щипеше ужасно. Спусна клепачи и се концентрира върху дишането. Усети нещо твърдо да обхваща китката на лявата му ръка, ушите му заглъхнаха, тъй като нападателят продължи да го дърпа към дъното.

Лин тичаше и ревеше като бик. Предавателят му падна и се разби на асфалта, но той не обърна внимание. Един от бойците, Кени Суен, го настигна и това подсили адреналина му, накара го да тича още по-бързо. Двамата размахваха ръце и дишаха тежко. Художникът вдигна глава, видя тичащите към него мъже и изправи гръб. Рибарят в края на пристана се надигна, забравил въдицата си.

— Водата — извика Лин. — Водата! — Посочи стълбите, но двамата мъже го гледаха объркано. Суен го изпревари и със сигурност щеше да стигне стълбите преди него, така че той спря, направи с длани фуния пред устата си и изрева: — Намерете Лун Тао. Той е във водата! — Художникът пръв разбра, хвърли четката си и хукна към долната площадка. Рибарят го последва веднага. Големия брат затича след тях и в движение извади пистолета от кобура. Суен стигна пръв до стълбите, следван по петите от художника и рибаря. Когато Лин дотича до тях, и двамата държаха в ръцете си пистолети и се взираха надолу във водата.

Той ги бутна настрани и се огледа. Наоколо нямаше жива душа. Отвори уста, но не знаеше какво да каже. Останалите бяха не по-малко объркани от него. Беше очаквал да види гуейлото под водата, вероятно с леководолазна екипировка, но Нгъ не можеше да изчезне безследно. Нямаше кръв, не се чу изстрел, никакъв признак за насилие. Нищо.

Суен вдигна куфарчето и го отвори. Показа парите на Лин.

— Какво става, Голям братко? — попита той. В този момент пристигнаха Франк Дзъ и Рики Лам, последвани от още бойци поединично и по двойки, докато накрая се събраха около дузина мъже, всички въоръжени. Но нямаше по какво да стрелят. Те погледнаха Лин за указания, но той с ужасяваща увереност разбра, че няма никаква представа какво да им каже.