Гладният призрак

— Паркирай колата си на пътя и ела пеша до пристана. Вдясно, като застанеш с лице към морето, има бетонни стъпала, които водят надолу към водата. Искам да ме чакаш там точно в седем. Сам. С парите. Ако не си там, момичето ще умре. Ако не си сам, момичето ще умре. Ако не носиш парите, момичето ще умре. Разбра ли?

— Да.

Линията прекъсна.

Саймън стана иззад бюрото и отиде до картата.

— Какво каза той? Какво каза? — попита Джил.

— Хебе Хевън — отговори съпругът й. — Трябва да занеса парите след един час в Хебе Хевън.

Лин влезе в стаята. Чен стана от дивана и изпъшка тихо. Разтри лявото си коляно и бавно размърда крака си напред-назад.

— По море или по суша — каза той тихо, сякаш говореше на себе си. — Може да дойде и от двете страни.

Нгъ кимна. Обърна се към Лин:

— Трябва да пристигна сам, но ако действаме внимателно, може да успеем да поставим един или двама души близо до пристана, дори на кея. Да се правят, че ловят риба, или рисуват, или нещо друго. Не повече от двама и те трябва да тръгнат веднага.

Лин излезе, без да каже дума, и след по-малко от минута една кола потегли.

— В морето ще бъде по-трудно — каза Нгъ.

— Не е така — показа към картата старецът.

Заливът на Хебе Хевън беше дълъг два километра и широк един. Невъзможно голям район за патрулиране по вода, но излазът към открито море беше широк само неколкостотин метра.

— Тук — каза Чен. — Две лодки, поставени между бреговете при Чук Кок и края на Пак Ма Цуй, ще преградят целия пролив. Ако приемем, че той ще дойде откъм морето, можем да го пропуснем да влезе, а после да затворим вратата. Ще му дадеш парите, но той няма да има накъде да бяга.

— Освен ако не е оставил лодката си вече в залива.

— Постави хора по плажа. Няма да са нужни много.

Лин се беше върнал.

— Няма да е трудно — съгласи се той. — Всички имат радиостанции. Но ако решим да ги изпращаме, трябва да го направим сега.

Нгъ кимна и Лин веднага излезе да каже на хората си. Този път тръгнаха три коли. Джил седеше сама върху дивана, чувстваше се самотна и напълно излишна.

— Така — произнесе замислено старецът. — Да речем, че идва с лодка. Ние затваряме пролива, след като мине. Той взима парите. Въпросът е дали детето е с него. — Цъкна с език и бавно заклати глава. — Не — провлече той. — Мисля, че ще дойде сам.

— Това не е сериозен проблем — обади се Саймън. — Щом го хванем, той ще ни каже къде е Софи. Не се съмнявам в това. Изобщо не се съмнявам.

Леденото спокойствие в гласа му шокира Джил. Никога досега не беше чувала мъжа си да говори по този начин и за пръв път разбра каква власт притежаваше той. Власт над живота, смъртта и болката.

Лин се върна в стаята и оголи зъби, когато чу думите на Нгъ.

— Разбира се, че ще проговори. Ще го накараме да запее по-сладко от птичките ви, учителю Чен.

— Лодките ще са проблем — продължи съпругът й. — Моята яхта е закотвена в залива Клиъруотър. Няма да имаме време да отидем дотам и да я докараме до Хебе Хевън. — Постави пръст на картата на няколко сантиметра над пристана. — Сай Кун. Можем да наемем, да вземем на заем или да откраднем корабчета оттам. Изпрати шестима души, да изберат най-бързите яхти, които намерят. И ги предупреди да мълчат за всичко. Не знаем откъде ще дойде той. — Лин отново излезе. — Какво мислиш, Чен бак-бак?

— Ако дойде по море, ще го хванем — отвърна старецът. — Но той също разбира на каква опасност се излага. И не бива да мислим, че само защото е определил среща на пристана, гуейлото има намерение да дойде по вода. Трябва да пазиш и пътя.

— Там има само един път — каза Саймън. — Шосето „Хирам“, което води към крайбрежния път на Клиъруотър. Отсечката за пристана се отклонява от „Хирам“ и ако сложим по една кола от двете му страни, ще го затворим напълно. Зад пътя има хълм и можем да поставим човек там да наблюдава целия район от главното шосе до пристана.

— Аз ще бъда там — каза Лин, който незабелязано се беше върнал в кабинета.

— Тогава по-добре тръгни веднага — нареди Нгъ. — И се погрижи колите да не изглеждат съмнително. Разпръсни няколко от хората ни, облечени като работници, край лодките под кея, но трябва да са там до двадесет минути.

Лин кимна рязко и излезе.

Чен и Нгъ застанаха пред картата. Джил искаше да отиде при тях, но от напрегнатото мълчание разбираше, че двамата мъже са замислени дълбоко и мястото й не е там. Остана на дивана, подвила крака, стомахът й беше свит на възел от нерви. Знаеше, че няма смисъл да пита Саймън дали може да отиде с него.

Старецът се поклащаше с ръце на гърба.

— Ако дойде по море, ще попадне в капан — каза тихо той. — По пътя също ще го заловим лесно. Със сигурност не може да дойде по въздух, освен ако не лети като птица.

— Евентуално ще използва хеликоптер, но охраната на летището Кай Так веднага ще се нахвърли отгоре му — добави Нгъ. — Трябва да внимаваме, може да е приготвил някаква комбинация. Да пристигне по вода и да си тръгне по суша или обратното.

— Дори и да е така, щом стъпи на пристана, ще бъде в клопка от всички страни — каза не особено уверено Чен.

— Виждаш ми се разтревожен, бак-бак.