Гладният призрак

Лин остави трима бойци да наблюдават от колата с включен двигател, за да могат да тръгнат веднага, ако станеше нужда. Той се изкачи по хълма, промъкваше се с лекота през храстите и редките дървета. Спря на половината на склона, без дори да се е задъхал, и пресече встрани, за да може да наблюдава добре пристана. Носеше мощен бинокъл и уоки-токи, с което да се свърже с хората си, пръснати вече покрай залива, и с двете корабчета в края на протока. Разговаря с всеки поотделно: с тези в колите, групата при лодките, мъжът и жената, които разхождаха кучетата си покрай жилищния квартал в южния край на залива, откъдето се виждаше пристанът, екипажите на яхтите. Абсолютно всички бяха въоръжени. Лин усещаше тежестта на пистолета под лявата си мишница.

Приближи бинокъла към очите си и огледа брега. Нищо. Отново заговори в уоки-токито си, попита мъжете на корабчетата дали се приближава нещо. Нищо. Чу даймлера на Нгъ по пътя още преди да го види, след няколко секунди колата се появи и даде десен мигач. Главата на дракона се спусна към пристана и спря с писък на спирачки на едно от местата на паркинга. Художникът вдигна глава за миг и отново се наведе над работата си.

— Спокойно, по-спокойно — изрече със стиснати зъби Лин. Някакво насекомо бръмна край ухото му, но той не обърна внимание. Нгъ отвори вратата на колата и слезе. Черните му обувки блеснаха на първите лъчи на слънцето. Чу вратата да се затваря, Саймън мина край художника с куфарчето в ръка и се насочи към каменните стъпала. Големия брат знаеше, че Нгъ носи пистолет в кобур отзад на кръста, прикрит под италианското сако, и към бедрото на десния му крак е закрепен крив и остър ловджийски нож. Във вътрешния си джоб ръководителят на триадата имаше малка радиостанция, но тя не беше включена. Статичният шум или невнимателен разговор можеха да опропастят цялата работа. Художникът и рибарят също трябваше да изключат апаратурата си. Бяха твърде близо до мястото на действието.

Лин погледна за стотен път часовника си. Оставаха още пет минути. Гуейлото едва ли щеше да дойде с лодка. Откак наблюдаваше в залива, не беше влязла нито една и нямаше никакво движение. Свърза се с хората при пътя, предупреди ги да внимават, явно врагът щеше да се появи по суша.

Задържа здраво бинокъла и погледна към Нгъ. Той още стоеше в края на стълбите и гледаше към морето.

Хауълс захапа гумения наустник и се потопи под водата. Усети соления вкус на солта върху езика си. Размаха плавниците, потопи се надолу и се насочи към основата на каменните стъпала. Докато изминаваше около петдесетината метра край пристана, той откачи белезниците от колана. Водата стана по-плитка и на няколко пъти коленете му се удариха в пясъка на дъното и кожата им се обели. Видя стъпалата пред себе си и спря. Водата беше дълбока около метър и половина, затова не се изправи, а остана със свити колене и показа само главата си над водата. Нгъ беше точно над него и още не го беше видял. Хауълс извади наустника от устата си и пое дълбоко дъх.

— Не мърдай! — извика той, като изстрелваше думите като куршуми на картечница. Знаеше, че китаецът ще се подчини по-скоро на авторитетен и висок тон, отколкото на тих шепот. — Не поглеждай надолу. Остави куфарчето на земята. — Нгъ се подчини и се изправи с отпуснати ръце. — А сега хвърли и пистолета.

Саймън се поколеба. Хауълс беше сигурен, че китаецът ще е въоръжен и ще носи радиостанция. Пистолетът и предавателят не биха работили под водата, но по-добре да се отърве от тях още сега.

— Направи го или тя ще умре — извика той и видя как Нгъ трепна. Главатарят на триадата бръкна отзад и извади пистолета, наведе се и го остави до куфарчето.

— А сега предавателя.

Саймън извади малката радиостанция и я пусна върху каменните стъпала, тя изтрака надолу и падна в тъмната вода.

— Слез по стълбите към мен — заповяда похитителят.

Нгъ остави пистолета си на земята и Лин затаи дъх.

— Какво правиш, Лун Тао? — каза си той на глас. Саймън се изправи и след няколко секунди извади нещо от вътрешния си джоб и го хвърли на стълбите. Даже и през бинокъла не можа да види какво е. Той огледа пристана. Нищо. И пътят беше чист. Какво, по дяволите, ставаше? Извика корабчетата по радиото. Не, нищо не са видели. Нямаше лодки на път към Хебе Хевън. Нгъ бавно започна да слиза по стълбите към водата. Внезапно Лин разбра, истината го удари като гръм. Вдигна рязко радиостанцията към устните си.

— Във водата — изръмжа силно. — Той е в проклетата вода! Веднага докарайте лодки!