Гладният призрак

Джил за хиляден път се обърна и ритна бледорозовия копринен чаршаф. Един-два пъти беше задрямвала неспокойно, но всеки път се събуждаше внезапно с разтуптяно сърце и тъпа болка в гърдите, която само завръщането на дъщеря й можеше да успокои. Софи изпълваше ума й с хаос от мисли, които я държаха нащрек и й отказваха лукса на почивката. Отвори очи и погледна съпруга си. Той спеше и тя усети вълна от ненавист. Лежеше както обикновено по корем, главата му беше извърната наляво към нея. Дишаше дълбоко и равномерно, лицето му беше спокойно, спеше със съня на праведник. Как можеше? Как можеше да спи в такъв момент? Сякаш прочел мислите й, Нгъ отвори очи.

— Не можа ли да поспиш? — попита той.

— Не. Колко е часът?

Съпругът й извади лявата си ръка изпод чаршафа и се взря в елегантния часовник „Картие“, който Джил беше купила, за да му го подари Софи в Деня на бащата.

— Почти пет. — Изправи се и разтри очи. — Ти остани в леглото — каза той. — Ще ти донеса чай. Гладна ли си?

Джил поклати глава.

— Той скоро ще се обади.

— Знам — отвърна Саймън и стана от леглото. Грабна халата и отиде в кухнята. Тя лежеше неподвижно по гръб, вперила поглед в тавана, сложила ръка на челото си.

Дуган се събуди от чукането на високи токчета над главата му. Разхождаха се напред-назад, чук, чук, чук. Опипа кревата, беше сам. Заслуша се, откъм банята и кухнята не се чуваше никакъв шум.

— Цвете? — повика с надежда, но тя си беше отишла. Умееше да се измъква като котка от леглото и апартамента, без да го събуди. Нямаше нужда да поглежда, за да разбере, че на масата има бележка от нея. Би предпочел да се събуди с целувка за „добро утро“ и с чаша току-що приготвено кафе, но и няколкото думи с цветето му показваха, че поне е мислела за него, когато си е тръгвала.

Първоначално му се струваше смешно, че тя се измъква, без да го буди, но сега вече си задаваше въпроса защо изчезва всяка сутрин. Изглеждаше щастлива тук и като че наистина обичаше да спи с него. Тогава какъв беше проблемът? Не беше омъжена, не беше забелязал да бърза да се прибира вкъщи преди полунощ. Просто когато изгрееше слънцето, нея вече я нямаше.

Погледна часовника си и изпъшка, беше едва пет и петнадесет. Минаваше два, когато накрая тя се изпъна до него изпотена и задъхана като изморено куче. В онзи момент Дуган се чувстваше като прегазен от влак, но и сега не беше по-добре. Но много добре знаеше, че няма да може да заспи. Далечното тропане на вратите на асансьорите нямаше да му позволи. Включи уредбата и музиката изпълни въздуха. Завъртя силно копчето за звука. Щом като нямаше да спи, по дяволите, нека и другите да будуват.

Вътрешният му часовник събуди Хауълс в 5:20. Навикът за ранно ставане беше създаден още в сиропиталището, а после се затвърди в Кралската флота, но това беше нещо различно — естествен начин да се събужда по команда, който никога не му беше изневерявал. Цялата нощ прекара на стола, макар че си беше подпрял гърба с една от възглавниците. Софи беше прегърнала другата и спеше на леглото, облечена в училищната си униформа.

Болеше го вратът и чувстваше устата си неприятно суха, но му се беше случвало да се събужда и в далеч по-неудобна поза в тесните окопи на Фолкландските острови или под ослепителното слънце на либийската пустиня. Не можеше да се оплаква от луксозната яхта. Използва тоалетната с отворена врата, за да наблюдава момичето. Изтри се с влажна хавлиена кърпа и се избръсна, като използва флакон с пяна и самобръсначка, която си купи предния ден, но сега се сети, че е забравил да си вземе четка за зъби. Нищо, на фронта не си беше мил зъбите седмици наред. Пастата за зъби имаше специфичен мирис, който дори и хора могат да усетят в джунглата или в пустинята. Сапунът също. Изплакна устата си с топла вода и изтърка зъбите си с пешкира, за да ги почисти от неприятния вкус на съня.

Софи не се събуди и дори не реагира, когато той отвори вратата и отиде в кухничката да стопли вода в чайника. Направи си голяма чаша кафе, сложи три бучки захар в нейната и наля наполовина мляко и наполовина кафе, както сам обичаше да го пие като малък. Неговото кафе остана горчиво, както го харесваше сега. Тръгна с чашите към спалнята и си помисли, че някъде в душата му все пак трябваше да е останала капчица морал.

Остави чашата на Софи на пода и нежно разтърси малкото телце. Тя изпъшка тихо и стисна възглавницата.

— Събуди се, дете — подкани я той.

Тя измърмори нещо на китайски и се сви на кълбо. Хауълс погледна часовника си. Пет и тридесет и пет, трябваха му точно двадесет минути, за да закара лодката до брега и да стигне до уличен телефон. Вдигна я на ръце заедно с възглавницата и завивката и я занесе в тоалетната. Остави я на пода, затвори вратата, заключи, отнесе недокоснатата й чаша в кухнята и изля течността в мивката.