Гласът

— Казваш ми, че той е живял в този килер двайсет години?

— Да.

Елинборг погледна презерватива.

— Практикувал е безопасен секс — уточни тя.

— Май не е бил достатъчно безопасен — възрази Сигурдур Оли.

Появи се областният лекар, придружен от служител на хотела, който веднага се обърна и тръгна обратно по коридора. Докторът, доста пълен човек, макар и не колкото хотелиера, с мъка се провря в стаичката. Елинборг побърза да се измъкне навън.

— Здрасти, Ерлендур! — каза областният лекар.

— Как ти изглежда ситуацията? — попита Ерлендур.

— Ами като сърдечен удар, но първо трябва да го прегледам — отговори лекарят, който беше известен с циничното си чувство за хумор.

Ерлендур погледна към Сигурдур Оли и Елинборг, които се бяха захилили до уши.

— Можеш ли да кажеш кога се е случило? — попита Ерлендур.

— Не много отдавна. Някъде през последните два часа ще да е. Дори не е започнал да изстива като хората. Открихте ли елените му?

Ерлендур изпъшка.

Областният лекар пусна ръката на трупа.

— Ще напиша смъртния акт — каза докторът. — После вие ще пратите трупа на Баронщигур5, там ще го отворят. Казват, че оргазмът е малката смърт — добави той, поглеждайки надолу към трупа. — Този ги е получил и двете.

— И двете ли? — не го разбра Ерлендур.

— И двете смърти, имам предвид — отвърна лекарят. — Ще направите снимки, нали?

— Да — кимна Ерлендур.

— Идеално ще паснат на семейния албум, ще знаеш.

— Струва ми се, че той не е имал семейство — каза Ерлендур и се огледа. — Свърши ли засега? — попита той, искаше му се някак да сложи край на всичкия този хумор.

Областният лекар кимна, провря се обратно през вратата и изчезна в коридора.

— Няма ли да затворим хотела? — попита Елинборг, при което забеляза, че управителят като че ли е на път да получи задух. — Да спрем всякакво влизане и излизане. Да разпитаме всички, които са отседнали тук, всички от персонала? Да затворим летището. Да спрем международните полети и плавания…

— За бога! — изпъшка управителят и смачка кърпата в ръцете си. — Та това е само портиерът!

„Мария и Йосиф никога не биха получили стая тук“, помисли си Ерлендур.

— Таз… тая… отврат няма нищо общо с моите гости — каза управителят, заеквайки от възмущение. — Те повечето са чужденци, заможни личности от страната, корабовладелци и подобни. Никой от тях си няма работа с портиера. Никой. Това е вторият по големина хотел в Рейкявик. По празници винаги е препълнен. Не можете просто ей така да го затворите. Просто не можете.

— Можем, но няма да го направим — каза Ерлендур, опитвайки се да го успокои. — Може би все пак ще се наложи да разпитаме някои от гостите на хотела и по-голямата част от персонала.

— Слава тебе господи! — изпъшка управителят, видимо поуспокоен.

— Как се казваше този човек?

— Гвюдлойгур — отвърна управителят. — Мисля, че е на около петдесет. И имаш право за семейството, май няма такова.

— Кой го е посещавал тук?

— Изобщо нямам идея — изпъшка управителят.

— Случвало ли се нещо необичайно тук в хотела, което да се свързва по някакъв начин с този човек?

— Не.

— Кражба може би?

— Не. Не се е случвало такова нещо.

— Оплаквания?

— Не.

— Не е ли попадал в някаква ситуация, която може да обясни случилото се?

— Не, поне аз не знам.

— Имал ли е сметки за уреждане с някого от хотела?

— Не знам за такова нещо.

— А извън хотела?

— Доколкото знам — не, но аз не го познавам много добре. Не го познавах — поправи се управителят.

— Дори след двайсет години?

— Ами всъщност никак не го познавах. Не беше много общителен. Все гледаше да се усамоти.

— Мислиш ли, че хотелът е бил подходящо място за подобен човек?

— Аз ли? Ами не знам… Той винаги е бил много учтив и никой не се е оплаквал от него, така да се каже.

— Така да се каже?

— Да, никога не е имало оплаквания срещу него. Беше нелош служител.

— Къде е стаята за почивка? — попита Ерлендур.

— Ще те заведа.

Управителят избърса потта от лицето си, доволен, че полицаите явно нямаха намерение да затварят хотела.

— Имал ли е навика да кани гости? — продължи да разпитва Ерлендур.

— Какво? — каза управителят.

— Гости — повтори Ерлендур. — Някой, когото е познавал, е бил тук, не мислиш ли?

Управителят погледна към трупа и очите му се спряха на презерватива.

— Нищо не знам за неговите приятелки — поясни той. — Абсолютно нищо.

— Май изобщо не знаеш много за този човек! — отбеляза Ерлендур.

— Че той е портиер — отвърна управителят, сякаш това уточнение обясняваше всичко.

Излязоха в коридора. Появиха се експертите със своите уреди и апарати, след тях пристигнаха и други полицаи. Всички изпитваха известни затруднения при разминаването си с управителя в коридора. Ерлендур ги помоли да огледат добре както коридора, така и тъмната ниша по-навътре, след стаичката. Сигурдур Оли и Елинборг продължаваха да стоят в тясното помещение и да гледат трупа.

— Не ми се иска да ме открият така! — промърмори Сигурдур Оли.

— На него му е вече все едно — каза Елинборг.

— Мда, вероятно е така — отвърна Сигурдур Оли.

— Има ли нещо в него? — попита Елинборг и извади малко пакетче солени фъстъци.

Тя постоянно дъвчеше нещо. Според Сигурдур Оли правеше това от нерви.