Голямото завещание

Монаси, плувнали във лой,
и монахини на диета,
кибици, фукльовци безброй,
слугини, знаещи секрета
за свалянето на корсета,
и куртизанки с галещ глас,
и самовлюбени контета —
за прошка моля всички аз.

Жени (и то какви — от сой!)

със напращели деколтета,
мъже, налитащи на бой,
и акробати по гащета,
освирквани и от хлапета,
че ни разсмиват час по час
със глупости на търкалета —
за прошка моля всички аз.

Но ненамерил миг покой

сред развилнелите се псета,
от глад претръпнал в студ и в зной,
какво му пука на поета!
Бих пръднал (мамка им проклета!)
на техния фасон със бяс,
но като дупката девета
за прошка моля всички аз.

Да бъдат бити тия псета

с какво ли не и час по час,
докато станат на парчета —
за прошка моля всички аз.

Заключителна балада

Дотука всичко завеща
и свърши клетият Вийон.
Разчуе ли се за смъртта,
червете се — достоен фон
е туй на гонен от нагон
любовен и загинал млад, —
че кле се в божия хормон,
разделяйки се с този свят.

Измама няма — любовта

му смачка целия фасон,
далече го прокуди тя
да скита сам и без подслон:
ни храст, ни заек — стръмен склон,
по който той раздра отзад
едничкия си панталон,
разделяйки се с този свят.

Бедняшка бе му участта

под тегнещия небосклон:
пронизан от любов в гръдта,
умря един ездач без кон;
но с порив като скършен клон,
отрупан целият със цвят,
той бе достоен за поклон,
разделяйки се с този свят.

Във разрез със добрия тон

(на Ваша милост тъй познат!)
гаврътна чашата Вийон,
разделяйки се с този свят.