Голямото завещание

CLIX

На вас говоря, тарикати:

добре сте телом, духом — не;
въжето вече се заклати
над яките ви рамене…
Не падайте на колене,
живейте си със лудостта,
но не забравяйте поне,
че неизбежна е смъртта.

CLX

Домът на слепите130

от менда вземе дар като от брат,
че аз съм много задължен
на всички слепи в този град;
със моите очила богат,
дай боже някой ден слепеца
да различи на оня свят
човека честен от подлеца!

CLXI

И не е смешно, да речем.

Ала колцина са успели
да пият вино на корем,
да имат пухени постели
и всичко от живота взели,
да се отдават на наслада?
Но пък кажете ми: не е ли
и тази участ път към ада?

CLXII

Кому да правя реверанси?

Преди да легне в своя гроб,
боравел е един с финанси,
а друг е нямал даже зоб.
Смъртта със своя търнокоп
на всекиго отрежда яма…
Какъв си бил? Хамалин? Поп?
Тук разлика голяма няма.

CLXIII

Над някогашните глави,

проливали различна пот
(едни господстваха, уви,
а други теглеха хомот),
не питайки за произход,
земята общо се затваря,
че във задгробния живот
не тачи никой господаря.

CLXIV

Душите им са на небето.

Телата гният. А сред тях
познавах и такива, дето
се радваха на сит стомах.
Но днес не им е хич до смях —
след толкоз пудра и помада
да се превърнат просто в прах…
Молете Господ за пощада!

CLXV

Умиращите искам аз

да се възползват от благата
на всяка феодална власт
и на Съдебната палата,
че както тръгнаха нещата,
май няма връщане назад,
а инквизицията свята
прощава чак на оня свят.

CLXVI

Не знам с какво на Жак Кардон131

ще мога да съм интересен
и затова му давам тон
за следващата волна песен.
С един такъв напев чудесен
(и пят от не една кокетка!)
светът ще му се види тесен
от много обич в крайна сметка.

Песен

Този път, след дълги дни
във един затвор студен,
щом съдбата не е с мен,
кой ли ще я обвини?
А след толкоз съсипии
мислех, че съм опростен
                този път.

Зла съдба — не се свени

да ме види днес сразен.
Щом е тъй жестока с мен,
Бог дано ме подслони
                този път!

CLXVII–CLXXVII