Голямото завещание

Дай боже да почива в мир
и даже да блаженства в трапа!
на бедността преглътнал хапа,
той приживе надлъж и шир
чумосван бе като вампир,
до голо стриган като ряпа…
Дай боже да почива в мир!

С тояга бит и на синджир

(та задникът му чак се скапа!),
за милост той не щя да драпа,
а просто пукна най-подир.
Дай боже да почива в мир!

CLXXIX–CLXXXVI

CLXXIX

Да звънне, от стъкло излята,

Жаклин140, голямата камбана —
отколе на човек душата
му трепва, щом е разлюляна,
че всичко живо за отбрана
е вдигала дори от сън:
врага или пък урагана
е спирала със своя звън.

CLXXX

Дарете моите звънари

с погачи — половин дузина!
(На камък всеки да удари —
Сент Етиен141 така загина!)
Звънарите ще са двамина:
Волан142 е свикнал с лоши вести
и иде ли си той мърцина,
Жан дьо ла Гард ще го замести.

CLXXXI

С добре платени храбри войни

ще трябва да съм ограден —
за изпълнители достойни
на завещаното от мен.
Подбирал съм ги ден след ден
(дал бог в Париж голям елит!) —
записвай, писарю Фремен:
шестима имам аз предвид.

CLXXXII

Посочвам първия от тях:

Мартен Белфе143, съветник смел.
А пък за втори си избрах
колегата му Коломбел144
(със радост би се той заел,
свободно време ако има!).
Прибавям и Мишел Жувнел145.
Достатъчни са тези трима.

CLXXXIII

Откажат ли с мотиви плоски,

обзети, да речем, от страх,
че ще ги вкарам във разноски,
и други трима си избрах.
На първо място аз се спрях
на Дьо Грини, сладур от сой,
тъй както втория от тях —
Жак Рагие се казва той.

CLXXXIV

Жак Жам е третият. Това са

мъже достойни и добри —
едва ли Господ ще сколаса
за нещо да ги укори.
Затуй с наличните пари
да разполагат аз ги моля —
без цербер някакъв дори
да действат все по своя воля.

CLXXXV

Да бъде всичко завещано,

де факто юрнато в галоп,
кюре ми трябва по-отбрано —
Тома Трико146, другар до гроб.
Понеже плаща като поп,
сърцето ми за комка тупка…
Дано изпразни своя джоб
и той във „Каменната дупка“147!

CLXXXVI

Щом моите другари клети

ми метнат черния саван,
със свещ на мене да ми свети
Гийом дю Рю148 ще е призван.
Пребит съм и онеправдан,
че удря сетният ми час,
но щом мирише на тамян,
за прошка ще помоля аз.

Балада за прошка