Читаем Голямото завещание полностью

Голямото завещание

CLXVII

Оставям на Пиер Ломе132един почти вълшебен дар:да бъде вечно насамес жени, които имат чар —понеже той е орех стар,какъвто се троши със труд,стократно да ги люби с жаркато герой в роман прочут!

CLXVIII

Освен тъжовните куплетина онзи Шартие Ален133ще дам на влюбените клетии пълен със сълзи леген,а също шипков стрък зелен,та както си е по канон,накрая да поръсят мен,съвсем нещастния Вийон.

CLXIX

Понеже с мръсната си баняпрочу се сводникът Жак Жам134,невеста ще му изтъпаня,каквато не е виждал там.Чревоугодник е голями алчен донемайкъде,но хубавото — срам, не срам —прасе такова го яде…

CLXX

На Дьо Брезе135 какво бих дал?Понеже ме спаси зимъска,го произвеждам във маршал,та да се перчи като гъска;от скука нека да си блъскаглавата в светлия затвор,че писва и от песен дръзка,когато е човек на зор.

CLXXI

На храбрия ни офицер136,предвождащ нощната ни стража,ще дам Марке и Филибер —това са двама стари пажа,слугували под патронажана полицай със дълъг нос…Не ги ли включи в свойта стража,направо ще се чувства бос.

CLXXII

А Жан, наричан Капелана137,капелата ли да ми вземе?Едната църква ми остананаред със голото ми теме.Но знам, че няма той да дреме,щом литургията е кратка —за изповед ще има времепри някоя женичка сладка.

CLXXIII

Макар че тридесет годинина мен не ми е виждал взора,да спорят близки и роднинис нотариуса на затвора!Започне ли веднъж раздорапо завещанието мое,Жан дьо Кале138 на всички хораще разясни кое какво е.

CLXXIV

Да коментира както щеи тълкувания да дава,във частност или въобщеза сроковете да внимава;преписвайки го до забрава,да има право и на глас(включително да съкращава!) —на всичко съм съгласен аз.

CLXXV

Но ако някой мой наследнике във задгробния живот,чрез споменатия посредниктой има право на отвод.А завещаният имотще се даде на други хораЖан дьо Кале, човек с подход,по съвест ще решава спора.

CLXXVI

Сложете ме във храма наш„Сент Авоа“139, като почина —там на таванския етажда си вися като картина,рисуван с въглен, че мнозинаме знаят черен по природа…Уви, без паметник ще мина,защото ще издъни пода.

CLXXVII

А пък на гроба ми мизереннай-скромен надпис поставете,Писец да няма, въглен черенще ви попадне във ръцете.С големи букви там пишете,но без излишна суматоха!Поне с това ме запомнете,че бях един добър пройдоха.

Епитафия

Почива тука мъченик,сразен от бога купидон:един нещастен ученикна име Франсоа Вийон.За туй, че нямаше подслон,но с вас на маса с часоведелеше хляб и небосклон,опявайте го в стихове…