Читаем Голямото завещание полностью

Голямото завещание

CXLII

А моят „Спор с Франк Гонтие“117 —той за Анри Куро118 остана,че съди нашто битиеи сваля шапка на тирана.Но спор не мисля да подхванасъс който и да е тиран,че влязъл на тиран в капана,човек ще бъде жив одран.

CXLIII

Във спор да вляза ми прилягасъс Гонтие, че като мени той е гол като тояга,не е със свита обкръжен;но ми се фука нощ и ден,че си живеел най-мизерно,а мен ме смята за блажен.Кажете ми кое е верно!

Баладичен спор с Франк Гонтие

На пухен одър в стая подредена,край огъня седи монах блажен —на финикийка, за любов родена,напълно гол се е предал във плен.За цяр да пият вино нощ и ден,прегърнати да се заливат в смяхи да лъщят телата им от грях —през малък процеп зърнах тези двамаи без да се напрягам, проумях:по-ценно нещо от разкоша няма.Франк Гонтие със своята Еленав такъв живот да беше посветен,едва ли би преживял толкоз денакромид със хляб, от камък по-студен.Безплатно да ми го дадат на менгърнето с цвик, добрият ми стомахще каже „не“. И как да споря с тяхдали би легнал (че да спи и с дама!)под розов храст нормален сиромах?По-ценно нещо от разкоша няма.Живеят значи на вода студенасъс спечен хляб, а хлябът — от ечмен.От този рай ми иде чак да стена,че както е красиво сътворен,не бих устискал в него нито ден;но след като сред драките видяхда се провират двамата без страх,не мисля от това да правя драма…Наясно съм, макар да не орах:по-ценно нещо от разкоша няма.Съдете, Ваша милост, мен и тях!Ще ме упрекнат не един и двама,но аз това от малък го разбрах:по-ценно нещо от разкоша няма.

CXLIV

Понеже Библията тачи,на Дьо Брюйер119, вдовица стара,оставям сложните задачис отдадените на покваражени, излезли на пазара(продажни донемайкъде!).Дано във пътя да ги вкара —в устата цапнати са те.

Балада за парижките жени

Минават за красноречививлюбчивите венецианки,седят из древните архивина приказки дори спартанки,а римлянки-републиканкии флорентинки, умни триж,ще те побъркат със гатанки,но най-устати са в Париж.В устата, знам, че нямат сливидобрите неаполитанки,че кудкудякат като дивиза бой готовите германки;египтянки и атинянки,че и унгарките ги виж,наред с прочутите испанки!Но най-устати са в Париж.Дори бретонките бъбривиили швейцарските държанкиса като риби мълчаливи,щом срещнат наши куртизанки;знам, могат разни англичанкиили фламандки със престижда съскат като пепелянки,но най-устати са в Париж.Да славим всички парижанки(че как ли да им устоиш?!) —признават го италианки:но най-устати са в Париж.