Голямото завещание

Балада за Робер д’Естутвил 113

А

лен от изгрева, като перцемощният ястреб високо се вдига;
близо до своя възлюбен с крилце
радостно пърха една чучулига;
обич такава на всеки му стига,
ангелска песен се носи във храма —
знайте, че пише в любовната книга:
„Тъй ни е писано — все да сме двама.“

Д

ама сте вие на мойто сърце —ето: готов съм да мъкна верига…
Лавър лазурен е вашто лице,
образ-спасител, щом буря се вдига;
разумът може и да не достига,
екне във мене най-сладката драма —
ревностно служа на тази интрига:
тъй ни е писано — все да сме двама.

Скръб ли разкъса и мойто сърце

в най-съдбоносните няколко мига,
щом като видя аз вашто лице,
всичко изчезва, мъглата се вдига…
С божата помощ до жътва се стига,
хвърля ли семе сред нива голяма —
пее от жажда в полето авлига:
„Тъй ни е писано — все да сме двама.“

Вашата милост напълно ми стига,

бие сърцето ми — няма измама! —
с радост приемам такава верига:
тъй ни е писано — все да сме двама.

CXL–CXLI

CXL

Жан Пердрие и Франсоа114

да стиснат празната ми шепа,
че тези братя буржоа
са ми оказвали подкрепа…
Тя бе особено свирепа,
когато пред един владика
чистосърдечно ме наклепа
във Бурж на Франсоа езика.

CXLI

Гийом Тирел115

, готвач велик,прочут сред всички кулинари,
описва в книга как език
би трябвало да се попари.
А пък свети Макарий Стари116,
печейки дявол на жарава,
да ми препише даже свари
една рецепта ей такава…

Балада срещу завистливите езици

В арсеник, в сяра, в негасена вар,
във лава от олово и силиций,
във лой и луга на продажна твар,
в помия на прокажени старици,
във черна смрад от скапани чепици,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във змийска кръв, кипяла барабар
със жлъчки на чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар —
да пържим завистливите езици!

Във пяната на муле със самар,

което е скопено от ритници,
във лигите на котарака стар,
без кьорав зъб, със белнали зеници
(затуй лови наум маймуни с трици!),
и в дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар
(влечуги разни, че и разни птици —
от тях повърнал би дори гробар!) —
да пържим завистливите езици!

Във гъст разтвор, за жива плът — кошмар,

в съсирени на пуснати кръвчици
(кръвчица пуска кой да е бръснар,
когато в ужас цъклите зеници!),
връз пъп на непрощаващи змеици,
в огнище на зараза, в гнойна жар,
в кирлива сапунишка, в лют катар,
в гнуслива пот на похотливи цици
(а те придават на бардака чар!) —
да пържим завистливите езици!

Сложи ни, Ваша милост, на кантар

и нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар
да пържим завистливите езици!

CXLII–CXLIII