Читаем Голямото завещание полностью

Голямото завещание

CXXVI

Понеже вече нямам време,а и представа от живота,младокът Мерл96 от днес да вземеда ми поеме оборота!На близък и на чужд с охотакон за кокошка той да дава,че влюбеният във животатакава радост заслужава.

CXXVII

Научих аз, че моите тричкидеца на бедността97 без менрастат пред погледа на всичкии поумняват ден след ден.Едва ли някой друг, освентях, тъй усърдно днес се труди.И най-големият кретенне би помислил, че са луди.

CXXVIII

При Ришие98 ли ще сполучат,изучил не едно момче?Ще си дадат ли труд да учат?Да дават, хич не ги влече…Умът им, зная, ще сече,тъй както се секат пари.Не може да се отрече:ще са отличници дори.

CXXIX

Да учат ли? Такъв регресне мисля, че им пожелах.На кредит кредото е днес —в очите детски хвърлен прах.Разделям плаща си пред тях —с продадената половинаще влезе лесно всеки в грях,тъй както в младостта мнозина.

CXXX

Желая аз — и още как! —да бъдат в крак с добрите нрави —и с пръчка да ги бият чак,ако остават твърдоглави,ще късат нервите ви здравис „Какво? Не съм… Не, аз не бях…“И хората ще бъдат прави,че много си ги бива тях.

CXXXI

Не съм забравил Дьо Витри,не съм забравил и Котен99 —на тези две чада добриотдавна аз съм задължен,но казах им, че не от менпаричките (дали ме чуха?)ще си получат някой ден,ами от тоя, дето духа.

CXXXII

Макар че палави са те,от друго нямам миг покой,че знам: щом минат трийсетте,ще станат други, боже мой.Дори с белите си безбройдобри са днес и ще е гряхда вдигнете ръка за бой —големи хора дремят в тях.

CXXXIII

Дочуят ли монетен звън,ще бъдат винаги нащрек,а щом не карат зимен сън,и джобът няма да е лек…Добре е младият човекда бъде буден в младостта —преди да легне във ковчег,ще си подремне в старостта.

CXXXIV

За тях и в църквата светамолба от мен ще се открие.Не оценят ли щедростта,дръпнете им ушите вие!Все някой, знам, ще ми натриеноса, че давам пет пари,ала такива сме си ниекъм непознатите дори.

CXXXV

Мишо Кюл д’У100 с Шарло Таран101с какво ли аз да ги подхвана?Сто су да хвърля с щедра длан,за тях ще е небесна манна…И чифт обувки ми остана —обуят ли ги, нямам други,но нека ходят с тях при Жана102или при своите съпруги.

CXXXVI

На властелина Дьо Грини103(с Бисетр, крепост тъй значима!)му давам кулата в Бийи,пък ако тя прозорец има,да се потруди и за трима,но да я стегне някой ден —пари на заем той да взима,обаче да не търси мен.

CXXXVII

На Дьо ла Гард104, Тибо… Тибо ли?Сгреших. Та той се казва Жан.Какво да дам? Май все неволиостанаха на преден план.От мен да мине: в „Буре-хан“105дай боже да избегне мрака —Пиер Жоньовоа106 пиянотдавна вече там го чака.

CXXXVIII

Да бъде, както съм решил:с Мотен107, а също тъй с Роснел108,да цъфне като карамфилБазание109 при Дьо Руел110.И вече към съда поел,дарявам тази китка цветена Д’Естутвил111 — добър и смел,и най-достоен сред мъжете.

CXXXIX

Предлагам му една баладакато любовен еликсир —това е моята наградаза неговия сватбен пир.Сразил Рьоне д’Анжу112 в турнир,той тъй спечели свойта дама —такъв герой, такъв кумири в митологията няма.

Перейти на страницу: