Читаем Голямото завещание полностью

Голямото завещание

XCV

Пък Жан Корню64 желая азнатясно още да го хвана,че в дните трудни час по часе бъркал с пръст във мойта рана.Една градина ми останаот прокурора Бобиньон65:вратата къщна — разкована,съвсем несигурен подслон…

XCVI

Поради липса на вратаживеех като колец гол.И птичка там не прелетя —умря ми не един сокол.Над всичко като ореолвисеше шперцът — знак красив,та който тук ме е забол,да знае, че съм още жив.

XCVII

А тъй като в очите с влагажената на Дьо Сент Аман66ми връчи просешка тояга,го пращам аз от хан във хан,че там го чака дар желан:при „Коня бял“67 (понеже стар е!) —една кобила с кръшен стан,а пък при „Мулето“ — магаре.

XCVIII

Щом на вината ми държи,оставям на Дени Еслен68във хана на Робен Тюржисто бъчви вино с цвят червен.Но прекали ли някой ден,сложете в бъчвите вода,че на вина попаднал в плен,човек изчезва без следа.

XCIX

Като на Итие Маршани на Шарьо69, защитник пръв,оставям меча си кован,пък да му търси той калъф.Понеже неведнъж със стръвза мен пледирал е служебно,прибавям грош (и то какъв!),изцяло развален на дребно.

C

На прокурора Фурние70оставам предан до захлас(ще бръкна в мойто портмонеи ще му кажа „Здрасти“ аз) —спасявал ме е в труден часи — слава богу! — доста вещо…Ще рухне правото у нас,не го ли подпомогнем с нещо.

CI

А пък „Голямото стаканче“71Жак Рагие72 от мен да вземе —това добре познато ханчеще го лиши от всяко бреме:и панталона му ще снеме,с което ще е порицан,че падаше от свойто стремебез мене във „Шишарка-хан“.

CII

На Меребьоф с Дьо Лувие73не завещавам крава, вол,че те са хора с битие,а не родени в някой дол.Затуй им давам по сокол —прииска ли им се рагу,на лов да идат! Дивеч — болпри кебапчийката Машку74.

CIII

Робен Тюржи да дойде сампри мен, ще му платя във брой(къде ми е домът, не знам —дано е ясновидец той!).Ще му отстъпя поста мойсъветник градски в тези дни…Да лъжа тъй без миг покой,научиха ме две жени.

CIV

Със дивна хубост са и двете,а станът кръшен — прословут(в Бретан и в Поату мъжетеизпадат постоянно в смут!),но хич не си правете трудда ви призная где са днес,че аз не съм чак толкоз лудда кажа техния адрес.

CV

Жан Рагие75, един от тезидванайсет стражници, коитосе подвизават по трапези,да се оплеска най-честитос омлетите и малебитона прокурора Дьо Байи76,а от чешмяното коритона воля да се напои!

CVI

И на глупците Краля нашпочитам, казвайки „Бонжур!“ —за неговия антуражму давам аз Мишо дю Фур77.Такъв изискан чукундурсе ражда рядко в този святи трябва да си трижди щур,за да го имаш за събрат.

CVII

А ето че на боен редсега е стражата парижка —Дени Рише и Жан Валет78да дойдат във войнишка нишка!Ще дам на всеки по каишка,та шапката си тъй да мъкне,че инак, казано с въздишка,на всеки шапката ще хвръкне…

CVIII

И пак се връщам към ПернеМаршан, наричан Копелдака —да вземе той от мен понетуй, за което толкоз чака:със картите му давам в мракаи трите си фалшиви зара…Но пръдне ли от зор дъртака,кълна го треска да прекара!

CIX

А пък Шоле79 като бъчварне искам все да се измъчва —за него си е цял кошмарда прави бъчва подир бъчва…Лионска сабя му се връчва,по-тежка даже и от чук,с което му се препоръчвада вдига шум по начин друг.

CX

Льо Лу80, живял със много чарсред боклукчийски миризми,дарявам с куче-кокошкар,че той нагоре се стреми…Не спирам аз дотук, амиприбавям и едно палто —понеже му е доземи,ще скрие краденото то.

CXI

На Жан Мае81, палача мили ювелир върху дръвника,му давам малко джинджифил,та да го слага под езикана жертвата, за да не вика,щом почне да я шиба яко,че всеки подир сто камшикаси казва майчиното мляко…

CXII

Да включат в своето менюшест вълка, давам като братна капитана Жан Риу82и стрелковия му отряд —налегне ли ги страшен глад,да си ги сготвят в този студ,че на един такъв обядще се зарадва всеки луд.

CXIII

А и обяд с месо такова,знам, повече ще им се нрави,отколкото пред служба новада вземат те да чакат прави.Разкъсани от вълкодави,за вълците не се тревожа,че знам и как калпак се правиот хубавата вълча кожа.

CXIV

А Робине Траскай83, че с мъкавъв кариерния процесне щъка като пъдпъдъка,а в кариер препуска днес,дарявам този главорезс гаванката ми от детинство —тя представлява интересза всяко свястно домакинство.

CXV

Оставям на Перо Жирар84два калайдисани легена —във Бург на Рейн е той бръснари дейността му е ценена.Там бях със мисия блаженапреди години шест приет —живях и плюсках седем денасъс абатисата Югет85.

CXVI

А пък на тази братска сганот монахини и монаси(и във Париж, и в Орлеан —сган тъпа и не знам каква си!),пред техните добри стомасипринасям в жертва „поп чорба“,пък после нека у дома сида го ударят на молба.

CXVII

Не е от мене всъщност дарът,но божи дар е за чадата,които — слава богу! — каратсъс името му на устата…Живее с вярата си святамонахът в днешния Париж:щом любиш някому жената,ти за мъжа й се косиш!

CXVIII

Какво, че Жан дьо Пулию86надигна срещу тях глава —самичък после се оплюи публично се разрева!Какво, че с всякакви словав роман осмя ги Жан дьо Мьон87?Да тачим църквата — товаси е за църквата закон.

CXIX

Отстъпвам също примиреназ, нейният служител верен,понеже бил съм нощ и денкъм църквата добронамерен.Но трябва да си доста скверен,та честни хора от амвонда обявиш с глас лицемеренднес вън от всякакъв закон.

CXX

А кармелитът Бод88 с насладанай-нужното от мен да вземе —нелека участ му се пада,ако без меч е и без шлем е,че Дьо Тюска89 ще му превземекрайманастирския бардак…Държи ли се на свойто стреме,е дявол Бод, и още как!

CXXI

А на Ришар дьо ла Палю90,понеже с восък е олят,като че ли муха го плю,си давам личния печат.В епархията е признатРишар за писар най-чевръст —дай боже с този занаятвъв всичко той да има пръст!

CXXII

На всеки седнал индивидвъв счетоводния хамбарще облекча със стол пробитхемороидния кошмар,ако по обичая старсе слиса с по-голяма глобаМасе91 — онази жалка твар,която ми опразни джоба.

CXXIII

А Франсоа дьо ла Вакри92,това съдебно протеже,че не един човек затри —от мен да наследи въже.Щом той от своето черджена кон качи се, почна бяснои пред жени, и пред мъжеда хули свети Гьорги гласно.

CXXIV

На следователя Лоран93(ах, колко взорът му червен е —баща му сигурно пияне съумял да го зачене!)чифт гащи давам аз от мене…Дали са чисти — е въпрос,тъй както: где ли да се денечовек, във всичко щом е бос?!

CXXV

На моя съдник Жан Котар,помагал ми във нищетата,длъжник съм грош — дългът е стар(виновна бе една позната!);та тук е място за отплата:видял душата му как литвапокой да търси в небесата,написах следната молитва…

Перейти на страницу: