Голямото завещание

Баладична молитва на майката към света Богородица

Майко на небето и земята,
в твойта власт е пъклената кал,
имай милост и към мен, горката
отреди ми милосърден дял,
по-далеч от мъки и печал.
Щедростта ти, наша майко, зная,
даже грешница отвежда в рая
(колкото това да ми личи!).
Аз със думите не си играя —
с тази вяра ще склопя очи.

Помоли сина си, майко свята,

и към мене да изпита жал,
както във Египет57 към жената,
както и към Теофил58, продал
своята душа и тъй живял
в сговор с дявола. Но не желая
като него горко да се кая —
колкото на мен да ми горчи,
черквата ще славя аз докрая:
с тази вяра ще склопя очи.

Стара съм, неука — в нищетата

даром нищо Бог не ми е дал.
В черквата ме гледат от стената
раят с арфа, лютня и цимбал,
но и пъкълът със вряща кал.
В страх от ада всеки търси рая —
дай ми, Дево, радост като тая,
дето грешника ще насърчи
да избегне всяка зла омая:
с тази вяра ще склопя очи.

В

семогъща, свята Дево, зная:И Исус е пренебрегнал рая,
йезуитщината най-накрая
от земята ни да заличи;
на колене искам да призная,59даже и горчив да ми е пая:
с тази вяра ще склопя очи.

XC–XCIII

XC

Какво да дам на мойта Роза60

 —сърце или пък черен дроб?
Не иска тя такава проза,
а да си плащаш като поп.
Но как ли като предан роб
да пълня нейната кесия,
когато даже в своя гроб
сега лежа на вересия?!…

XCI

Достатъчно си има тя

и хич не ме е грижа мен.
Намъчих се във любовта,
но вече съм съвсем студен,
за да задирям нощ и ден
като Мишо Футер61 жените —
той бе любовник вдъхновен,
но също днес добре зарит е.

XCII

Дължимото на любовта

отдавам, но съвсем не крия,
че на жената низостта
погуби всичко в мен самия.
(Не знам от нейната магия
да е пострадал някой друг,
но се кълна в света Мария,
че няма нищо смешно тук!)

XCIII

На нея като дар желан

една балада в полумрака
й пращам по Перне Маршан,
наричан още Копелдака —
пък нека той да я причака,
за да й каже с мазен глас,
като я спипа в храсталака:
„При теб, мръснице, идвам аз!“

Балада за любимата 62