Голямото завещание

Отдайте се на любовта,
че сладостта й няма мяра!
Но луд до глупост от страстта,
човек накрая сам ще вкара
вълка във своята кошара:
Самсон41

остана без коси,а Соломон42 — лишен от вяра.

Орфей, певец на древността,

свирач на лира и фанфара,
пред ада Цербера видя:
четириглав го чака звяра…
А Нарцис в знойната омара
сред глъбините угаси
на своята любов пожара.
Щастлив е, който се спаси.

Сарданапал43

, със лекотазаграбил Крит, но роб на чара,
във прежда цял се омота —
като жена се издокара;
Давид, пророк от ера стара,
в съблазън (боже опази!)
забрави за едната вяра.
Щастлив е, който се спаси.

Амнон44

закона на кръвтаЩастлив е, който се спаси.
погази в пристъп на поквара —
насила той отне честта
на своята сестра Тамара;
а Ирод на разврат в разгара
Йоан Кръстител порази —
това е истина прастара.
Щастлив е, който се спаси.

Отварям и за мен уста:

като парцал във мътна бара
захвърлен бях от любовта —
до тази участ ме докара
Катрин45 със свойта изневяра
(с Ноел46 понеже ме вбеси,
Ноел ще изяде шамара!).
Щастлив е, който се спаси.

Във възрастта на младостта

не се прощава надпревара,
на тази вещица — страстта! —
не стихва никога пожара;
до лудост завладян от чара
и в плен на женските коси,
тежко му, който хваща вяра!
Щастлив е, който се спаси.

LXV–LXXXIX