Голямото завещание

XLVII

И сякаш чувам песента

на хубавата продавачка —
как, жалейки за младостта,
нарежда като оплаквачка:
„О, старост — безнадеждна крачка,
съвсем ще грохна може би…
Съдбата толкова ме смачка —
защо поне не ме уби?

XLVIII

Красива бях, ала живота

направо всичко ми отне.
Търговец или поп с охота
ми падаха на колене,
че всеки мъж със портмоне
таеше някаква надежда.
А днес съм сякаш сред свине —
и просякът не ме поглежда.

XLIX

Отказах аз на не един

(в което нищо умно няма!)
заради онзи кучи син,
с когото исках да сме двама.
Обичах го с любов голяма —
дано го огън изгори
за туй, че гледаше с измама
да пипне моите пари.

L

И даже не обелвах зъб,

започнеше ли да ме рита —
бях вечно просната по гръб,
че той не знаеше насита,
пък аз забравях, че съм бита,
щом трябваше да се отдам…
Но можех ли да съм честита
при толкоз грях и толкоз срам?!

LI

Откакто се помина той,

години трийсет са това —
днес бръчките ми нямат брой,
а имах плът, и то каква!
Краката ме държат едва,
към нищо вече нямам вкус
и аз извръщам с гняв глава —
да се погледна ме е гнус.

LII

Къде ми е добрият тен,

косите — с мирис на поле,
и онзи поглед вдъхновен,
от който да ви стане зле;
къде е милото носле,
къде са нежните ушички
и веждите като криле,
и устните ми — блян за всички?

LIII

Къде са сочната ми плът

и кожата ми от коприна,
ръце и рамене, и гръд,
които можеш ли подмина?
Ала година след година
с мен времето се подигра…
Къде е китната градина
сред прелестните ми бедра?

LIV

Набръчках се и побелях,

а погледът, до вчера жив,
не тласка никого към грях,
защото е съвсем мъглив;
сама със този лайтмотив,
че хубостта ми отлетя,
се гледам днес: носът ми — крив,
беззъба — моята уста.

LV

Човешка хубост е това,

назад не мога да се върна —
трепери моята глава,
гръдта увисна като бърна,
не мога нищо да прегърна
и всички напъни са жалки,
градината съвсем посърна
сред тия пилешки пищялки.

LVI

Тъй за добрите времена,

които винаги ще тача,
подвила кротко колена,
и аз, глупачката, ви плача.
Но както огънят във здрача
ту лумва или пък изтлява,
човек не знае неудача
или пък тъне във забрава.“

Баладичен съвет на хубавата продавачка към леконравните момичета