Читаем Голямото завещание полностью

Голямото завещание

Включете в личните си сметкисъвета, който ви се дава,блондинки или пък брюнетки:в посока дясна или ляважената трябва да си шава,че кой ли вече не разбра —за нищо старостта не става,не струва пукната пара.Помнете, стоки, щом сте редки:до време всичко се продава.И най-красивите кокеткиги чака участ ей такава:слугини — поп да ги опява!Излезете ли от игра,това, което ви остава,не струва пукната пара.Катринки мили и Жанетки,веднъж живота ви се дава —не късайте след мъж подметки,щом иска да ви оковава.Едната хубост си минава,остава динена кора…И никаква си стара славане струва пукната пара.Не, няма милост, а забрава.Животът тъй ме преора —каквото днес ми се отдава,не струва пукната пара.

LVII–LXIV

LVII

А пък съвета баладиченна някогашната женазаписа моят писар личенФремен39 и сам си го призна.Така че нямам аз виназа разни мисли тесногръди…Но зная истина една:по писаря за мен се съди.

LVIII

Но и за влюбения мъжедва ли има прокопсия —безумно хлътнал, неведнъжго спират с думи като тия:„Абе направо остави я,не падай ти на колене —все ще ти върже тенекияжена с такова реноме!…“

LIX

Обичат ли те за пари,не може да е другояче —ще им е смешно призори,че твоята кесия плаче.Щом искаш, с тях бъди, обачеобичай ги през куп за гроши знай: едната чест се тачи,че тя е истински разкош.

LX

Не искам повод за протестда давам аз във наши дни —да търси днес едната честедва ли някой се свени.Но да погледнем отстрани:ще видим, дявол да го вземе,че и безчестните женибили се честни преди време.

LXI

Държали са си на честта,че на честта се е държало —била им е невинносттана тях присъща поначало,дорде това невинно тялолаик ли, поп ли в страст безока,ей тъй — за щяло и нещяло,съвсем го тласне към амока.

LXII

Но както казва Грациан40във прословутия „Декрет“,ако на страсти плащаш дан,прави го само под секрет!А има ли авторитетедна жена под свода син,любовниците нямат чет,че тя не може със един.

LXIII

Защо е тъй — се е разбрало.Не накърнявам женска чест,но знам, че всяко женско тялоси гледа своя интерес.Така е — вижда се и днес:във Реймс, в Троа и в Лил дори,ако са майсторите шест,от трима те са по-добри.

LXIV

До лудост даже уязвим,мъжът остава с пръст в уста —жената чезне яко дим,че си е волна птичка тя.Убийствен лов е любовта,така че ясно е защонашепва не една уста:„Една наслада — мъки сто…“