Голямото завещание

Балада за някогашните жени

Кажете ми в коя страна
е днеска Флора17

, в Рим ценена,Таис18, в чиято слабина
бе много сила изцедена,
и Ехо19 — с хубост вкаменена, —
от шепот даже уязвена?
Къде си днеска, лански сняг?

А Елоиза20

? Тя узнамълвяща край безкраен бряг,
цената си зарад химена —
кастрираха го без вина
и расо Абелар надена…
А тази, с толкоз власт дарена,
че Буридан21 по неин знак
в чувал да бъде хвърлен в Сена?
Къде си днеска, лански сняг?

И Бланка22

, лилия еднасъс глас на мамеща сирена,
и Жана23, храбрата жена,
в Руан на клада изгорена,
Алис24, за рицаря мишена,
и Берта с мощния си крак25 —
къде са, Дево пресвещена?
Къде си днеска, лански сняг?
Но, Ваша милост, седем дена
да търсите — и пак, и пак
ще се завръщате с рефрена:
къде си днеска, лански сняг?

Балада за някогашните мъже

Къде е папа Каликст Трети26

,години четири успял
със ореола си да свети;
Алфонсо27 — арагонски крал,
бурбонският владетел Шарл28,
Артюр29 със острите си пики,
Шарл Седми30, милости раздал?
Къде си днеска, Карл Велики?
Шотландецът31 къде ли свети,
лицето си със кръв налял
(на аметист за амулети
той беше заприличал цял!);
къде е кипърският крал32,
испанският33… дали, с вериги,
сега е жив, или умрял?
Къде си днеска, Карл Велики?

Мълча и всеки ще усети —

светът отива на провал.
Умират и крале напети —
и няма лек, и няма жал.
Та питам: кой би разпознал
посред тълпите разнолики
и Ланселот34, бохемски крал?
Къде си днеска, Карл Велики?

Геклен35

, Беро36 са вече кал(сега над тях звънтят мотики!)
и Д’Алансон37 е без кинжал…
Къде си днеска, Карл Велики?

Староезична балада

И папата с одежда свята
(с епитрахил и със стихар)
беля си взима на главата,
подобно всяка земна твар —
и той във този свят, макар
да има вид на чародей,
умира като прост клисар,
че тленното го вятър вей.

И император, цял в позлата —

в Константинопол господар,
и френски крал с душа богата,
в прослава божия със жар
издигнал не един олтар,
дори във своя апогей
не могат да намерят цяр,
че тленното го вятър вей.

И син, получил от бащата

Виена и Гренобъл в дар,
и рицар, с тежък меч в ръката
най-смел бургундски господар,
подобно кой да е коняр
преял и пил като злодей,
ги чака черният кошмар,
че тленното го вятър вей.

Смъртта не гледа кой е цар

и кой е приживе плебей,
а мери със един кантар,
че тленното го вятър вей.

XLII–XLVI