Голямото завещание

Сказание за Диомед 13

XVII

При Александър, вожд велик,

довели като враг заклет
(и окован, и бит с камшик)
човек на име Диомед.
И ето: като пленник взет,
че е пиратствал по море,
дошъл и неговият ред —
най-строго съден, да умре.

XVIII

Попитал властелинът строг:

„Защо пиратстваш в този свят?“
Отвърнал онзи с глас висок:
„Защо ми казваш ти пират?
С черупка и с попътен глад
кръстосвам целия екватор —
да бях на армии богат,
бих станал също император.

XIX

Но моите шансове какви са,

когато зная, че така
съдбата лошо ме ориса,
а аз на нея съм слуга?
Утеха е за мен сега:
живееш ли мизерно днес,
изчезва всичко по̀ така,
че даже и едната чест.“

XX

А императорът тогаз

приключил спора с апостроф:
„Богат ще те направя аз,
животът ти ще стане нов.“
Така е. Само благослов
човешкото у нас разкрива —
Валерий14, римски философ,
разправя истини такива.

XXI

Пред император ей такъв

да можех аз да се помоля,
бих имал шанс от плът и кръв —
и ако в новата си роля
реша да грабя и да коля,
правете ме на пух и прах!
Човекът върши зло в неволя,
от глад вълкът не знае страх.

XXII–XLI