Читаем Голямото завещание полностью

Голямото завещание

I

На трийсетте прекрачил прага1,преглътнах всякакъв позор.Мъдрец ли? Шапката ме стяга,че върху моя кръгозорпоупражни нелек надзоротец Тибо от Осини2…Той светлост е за нечий двор,но черен бе за моите дни.

II

Не ми е господ, ни владика,че аз обора му да рия,не съм му лика, ни прилика,ни дивеч в негова кория.Вода съм газил, без да пия,аз цяло лято, Боже мил —да сърба (ама че циция!)каквото ми е надробил!

III

Потърсят ли теле под волаи кажат, че кълна на глас,против съм — истината голае в туй, че не злословя аз.И ето — казвам го без бяс:ужасно милостив бе той,но Бог е затова над нас —да му плати за всичко в брой.

IV

Ако пък бил е по-жесток,отколкото се премълчаваот мене тук, то нека Богму вземе мярка по̀ такава.Мен църквата ме поучавада моля милост и за враг,за туй позорната му славае, Господи, пред твоя праг.

V

Два заека с един куршум:и Жан Котар3 във този мигпочитам също тъй наум —алкохолик до католик!Като фламандски еретик(във Лил и във Дуе4 така е!)държа зад зъбите език —какво се моля, дявол знае.

VI

Молитвата ми е без мъст,а щом си трая за злинитеи всичко казвам с честен кръст,ще си затвори той очите.Псалтирът ми съвсем разшит е,че пак стиха го вадя тук:„Дано му бъдат кратки днитеи мястото му вземе друг!“

VII

Сина на Бога моля аз —дано ми чуе той молбата,че са във неговата власти тялото ми, и душата;простил ми неведнъж вината,аз него вечно ще го хваляведно със Майката пресвята,а с тях, разбира се — и краля!

VIII

На Яков5 челядта безчети Соломоновата слава6да има кралят ни напет,че той това го заслужава;7във свят, осъден на забрава,да доживее този крал(напълно ще му подобава!)до възрастта на Матусал8.

IX

Деца дванайсет нека имаи всичките — с кръвта на крал;да бъде той велик за трима,какъвто бе самият Карл9;като светеца Марсиал10,епископ първи на Лимож,накрая в рая този кралда найде пълния разкош!

X

Безсилен съм, но в този мигумът ми още е наред.На Господ само съм длъжник.И в плен — на моя мироглед.Да бъде по законен редтова, което завещая,е волята ми на поет,напълно спазил обичая.

XI

Написах всичко през шейсети първа. Бях затворник в Мьон.Спаси ме кралят ни напети ме дари със небосклон.Ще славя неговия трон,че зная истина една:дължа му най-смирен поклон —не се забравя добрина.

XII

И всъщност болка, плач, беда —ей тъй, листец подир листец —ведно със мъка, скръб, враждана чувствата ми са венец;в тях има повече живецот книжни коментари, тоесткаквото пише като спецкъм Аристотел Авероес11.

XIII

Във джоба без ези-тура,бях се наситил на омраза.Исус с ръката си добра(съвсем като в библейска фраза!)град толкоз хубав ми показа,изпълнен със надежда свише…Но вироглаво там да вляза,аз знам, че лошо ми се пише.

XIV

Че аз съм грешник — знам, но Богне би ми пожелал смъртта;към никой той не е жесток,а вдъхва само доброта.Умра ли в грях, на милосттаму се осланям — вярвам в Бога!А щом ме мъчи съвестта,на прошка да разчитам мога.

XV

Като в прочутия „Романза Розата“12 и аз с насмешкада кажа тука съм призван:докле е младост, няма грешка,а ако има, е човешка,че мъдростта е в старостта.Но аз във тази въртележкаще стигна ли до мъдростта?

XVI

Да кажем, че смъртта ми можеза вас да бъде като лек,аз бих умрял, Велики боже,че все живях на самотек.Но знам, че жив или в ковчег,еднакво мен не ме цените —заради бедния човекне мести никой планините.

Перейти на страницу: