Голямото завещание

XLII

Щом папа, крал или дофин,

износени в добра утроба,
багажа сдават до един
в житейската си тъмна доба,
че аз ли, скитник чиста проба,
не ще умра? Но моля Бог,
преди да ме натика в гроба,
да ми даде по-дълъг срок.

XLIII

Не е безкраен до разкош,

а преходен е този свят.
Ще минем всичките под нож —
това го знае и богат.
Утеха е, че бил е млад,
за стареца, изпаднал в смут,
но върне ли се той назад,
ще кажат всички, че е луд.

XLIV

И като просяк най-злочест

той търси във смъртта подслон,
че както вчера, тъй и днес
душата му е тъжен стон.
И често, тръгнал по наклон,
се случва да не знае срам —
погазил божия закон,
той себе си убива сам.

XLV

Чаровен бил е той, но днес

до простотия го докара —
не представлява интерес
една маймуна, щом е стара.
Мълчи ли — удрят го в кантара
и му погаждат номера,
обади ли се — му се карат
и викат, че е дал фира.

XLVI

От ревност старите жени

направо ги избива пот,
че младите във наши дни
живеят по-добър живот.
И влизат в спор: защо са плод
на толкоз стари времена?
Но Бог мълчи от своя свод,
да не е губеща страна.

Жалбите на хубавата продавачка 38