Голямото завещание

Ф

алшива хубост, плащайки ти дан,разбрах коварството на любовта —
агонията в нейния капан
напълно съответства на страстта;
страдалното сърце го омота
омаята, която носи гнет —
а колко ли ще струва щедростта
да се спаси един нещастник клет?

М

акар и другаде да бях желан,аз се обрекох сам на участта,
робувайки до смърт на своя блян,
терзан да съм до смърт от любовта;
ала сърцето вече възропта —
безславно ли ще дойде моят ред,
или ще ме огрее милостта
да се спаси един нещастник клет?

В

ъв времето безмилостно втъкан,и твоят цвят ще чезне с младостта —
йеремиада с мирис на тамян
очаква всекиго, а старостта —
не би простила глупостта ти тя
да го изпуснеш тоя луд късмет:
докле е младост и кипи кръвта,
да се спаси един нещастник клет.

От Ваша милост — цар на любовта! —

очаквам аз да въдворите ред
и чул ви Господ златните уста,
да се спаси един нещастник клет.

XCIV

XCIV

А пък на Итие Маршан63

,комуто във предсмъртен час
оставих меча си кован,
добавям десет стиха аз,
та да опява с пълен глас
и в музикален съпровод
една любов, която с нас
се подигра за цял живот.

Рондо

Смърт, ужасно наранен,
че ми грабна любовта,
викам с пяна на уста…
Друго не целиш, освен
да ме видиш тъй сломен,
но какво ти стори тя,
                                Смърт?

Бяхме двама всеки ден —

в нас едно сърце туптя…
Но лишен от любовта,
няма днес живот за мен,
                                Смърт!

XCV–CXXV