Гонитбата на Шута

— Познато ли ти е това? Прилича на много тъмен чай, но е по-гъсто.

Тя го помириса, след което отпи деликатно.

— Пила съм го в Бинград. Сладък сън. За да спиш добре, с много приятни сънища. Позволява ти да забравиш грижите си. Много е скъп. Голям комплимент е да ти сервират това.

— Така е — каза Настойчивост сърдечно. — Слугинята, която ни доведе тук, беше изумена, че ѝ казаха да го приготви за вас. Дошъл е чак от Джамайлия, подарък за краля и кралицата от самия сатрап! „Да получиш този чай е все едно да пиеш злато“, така каза.

— Един дълбок сън ще е добре дошъл — каза тихо Лант. — С приятни сънища, поне веднъж. — Взе чашата си и отпи. Наблюдавахме го. Той облиза устни. — Хубав е. Леко нагарча и след това сладни.

Амбър отпиваше от своя на бавни глътки. Спря, сякаш можеше да види, че я наблюдавам.

— Безопасен е — каза тихо. — Търговците ще се пазарят тежко с теб, но отравянето не е част от етиката им. А и не смятам, че Рейн и Малта биха навредили на човека, който спаси сина им. Или на човека, който се надяват, че ще спаси децата на Келсингра.

Спарк я беше наблюдавала. Без колебание вдигна чашката към устните си и я опита.

— Харесва ми — заяви и отпи отново.

— Не го пиеш, нали? — Амбър ми се усмихна над масата. Имаше леко предизвикателство в усмивката ѝ.

— Предпазлив тип съм — напомних ѝ.

— Фиц. Има време за предпазливост. И време да опиташ нещо ново. Нещо, което би могло да ти позволи да имаш хубав нощен сън. — Не знам как беше усетила колебанието ми. — Гостоприемство — каза тя тихо. — Не отказвай един много щедър дар. Гарантирам ти, не е нищо повече от отпускащ чай. По-безвреден е от „отнеси ме“. Вежливостта изисква да му се насладим. — Вдигна чашката си и отпи.

Настойчивост ме погледна. Свих рамене и опитах. Беше приятно: горчиво, последвано от сладко. Момчето ме погледа, а след това изпи своя чай на няколко бавни глътки.

— Фиц, изпий го — каза Амбър с гласа на Шута. — Повярвай на преценката ми в това. Няма да ти навреди и може да ти донесе много добро.

Така и направих. Когато дойдоха други две млади слугини, за да ни заведат до стаите ни, чувствах приятна отпуснатост. Нямаше никакво тежко усещане, че съм упоен, само съненото чувство, че ще мога лесно да потъна в дълбок сън.

Момичетата не бяха Праотци, но бяха облечени в яркоцветни дрехи, подобни на тези, които носеше Малта. Едната беше цялата в червено, а другата в синьо. Амбър хвана ръката ми и я поведох след момичето в синьо. Лант дойде с нас. Спарк и Настойчивост тръгнаха зад нас и чух как Спарк подхвана разговор с момичето в червено. Явно бяха вечеряли заедно преди това.

— Ще се преместя оттатък реката утре — каза момичето на Спарк. Изглежда, беше продължение на предишен разговор. — Реших го тази нощ. Шепненето стана твърде шумно, за да мога да го понасям. Бях се надявала, въпреки че изглежда глупаво да го призная, че някой ден ще бъда удостоена от дракон и ще бъда Променена. — Поклати глава. — Но не мога да издържа. По цял ден, на улиците, стените ми мърморят. Нощем, дори в тихите къщи, сънищата ми не са мои. Ще си опитам късмета оттатък реката, въпреки че ще ми липсват светлините на града и топлината и удобството на тези сгради. През цялата зима работниците там почистват земята. Напролет ще копаем и садим. И може би този път реколтата ще е щедра.

Момичето в червено спря пред една врата и погледна Лант.

— Господарката каза, че се надява да намерите стаите, които е поръчала за вас, задоволителни, но ако не, трябва само да звъннете и някой ще дойде да ви ги направи удобни. О. А за да звъннете, трябва само да докоснете образа на цвете на пода до вратата. — Отвори вратата и кимна на Лант. — За лорд Лант е приготвена тази стая. Настойчивост ни каза кой багаж да донесем тук. Леглото се приспособява към тялото ви. Каната с фигурите на риби на нея пази водата ви за измиване топла. Ще ви се пълни вана за къпане. Казвам ви тези неща, за да не се разтревожите от тях. — Лант я изслуша сериозно, кимна ѝ много хладнокръвно, пожела ни лека нощ и влезе. Прецених, че скоро ще заспи.

Момичето се обърна към нас с усмивка.

— Вашите покои са в края на коридора. — Поведе ни натам. Вече определено усещах въздействието на сънотворното вещество. Умората, която толкова дълго време бях отричал, се надигаше в мен като неизбежен прилив. Не беше толкова познатата ми болезнена умора, а само нежната вълна на лекия сън. Момичето спря пред една врата, малко по-импозантна от водещата към стаята на Лант. Не беше нито от дърво, нито от камък, а от някакво непознато вещество, изваяно на извивки и сплитове като кората на изкривено дърво. Напомни ми за слонова кост, в по-тъмен тон. — Вашите стаи — каза тя тихо. — Когато се събудите утре, докоснете образа на дърво до вратата и ще ви донесат храна.

— Благодаря — отвърнах.