Гонитбата на Шута

Гадаенето на кристал не е много уважавана магия и все пак съм открил, че е една малка и доста полезна дарба. Някои използват излъскано кристално кълбо. Това е много добре за тези, които могат да си позволят такива неща. Но за момче, родено на едно безплодно парче земя, едва ли заслужаващо името ферма, едно ведро за мляко с малко вода на дъното, да отрази синьото небе горе, върши съвсем добра работа. Беше любимото ми занимание, когато бях малък. В един живот, състоящ се общо взето от много шетня и много скука, взирането във ведро за мляко и удивлението от това, което виждах, беше очарователен начин да си прекараш времето. Пастрокът ми ме помисли за смахнат, когато ме хвана да го правя. Бях изумен, когато открих, че нито той, нито майка ми не намират нищо обаятелно във водата, докато аз гледах момче също като мен, но по-малко, отрастващо в един замък.

Ранните ми дни,

Сенч Звездопад

Събудих се. Лежах в тъмното. Не можех да си спомня дали бях сънувал, но в ушите ми все още кънтяха думи. Искрен казва, че твърде лесно си се обезнадеждил. Че винаги си го правил.

Гласът на Пчеличка? Ако това послание беше приятният сън, който ми бе обещал чаят на Праотците, беше една тъжна и невярна изява на онова, което всъщност правеше чаят. Взрях се в таван, боядисан в тъмносиво. Цялата повърхност беше усърдно напръскана със звезди. Взрях се в тях с присвити очи, докато тъмната нощ не преля в тъмносиньо. Примигнах. Взирах се в небето. Бях стоплен, загърнат в мекота. Миришеше на гора. Някой спеше до мен.

Вдигнах глава и се взрях. Шутът. Само Шутът. В съня, докато странните му слепи очи бяха затворени, можех да видя чертите на лицето на лорд Златен, с цвета на моя приятел от детството. Но докато таванът над мен продължаваше подражанието си на разсъмване, започнах да виждам финия люспест обгар по челото му. Зачудих се дали това ще продължи, докато заприлича напълно на Праотец, или драконовата кръв е приключила с него. Беше облечен в халат на Пророците в бяло или светло сребристо — трудно беше да се определи в предутринната светлина. Ръката му притискаше ръката в ръкавица до гърдите му, сякаш бдеше над нея, докато спеше. Главата му бе отпусната и той се мръщеше в съня си. Коленете му бяха присвити до гърдите все едно се пазеше от ритник. Хора, които са били подлагани на изтезания, трудно се отпускат в спокоен сън. Свитото му на кълбо тяло твърде много ми напомняше как го бях намерил мъртъв и замръзнал в ледените зали на Бледата жена. Взрях се в него, докато не се уверих, че диша. Глупаво. Беше добре.

Превъртях се внимателно на другата страна и седнах на ръба на леглото. Надигнах се бавно. Чувствах се добре отпочинал, без схванати мускули. Не ми беше нито много топло, нито много студено. Огледах стаята. Магията на Праотците бе навсякъде около мен. Колко лесно я бях приел предната нощ. Колко бързо бях свалил гарда си.

— „Сладък сън“ — измърморих тихо.

Станах и отидох в по-малката стая. Басейнът се беше опразнил, а разхвърляните ми дрехи бяха там, където ги бях оставил. Един ботуш изправен, другият — полегнал на една страна. Движех се бавно, събирах дрехите си и в същото време се мъчех да прочистя мозъка си. Чувствах се странно. Една по една, събрах грижите си заедно с дрехите. Дори и пиян никога не се бях държал толкова егоистично, колкото предната нощ. Това ме притесни. Намерих по-чисти дрехи в торбата си, навлякох ги и сгънах захвърлените. Водата в каната беше топла. Имаше огледало, а до него — четки. Склоних косата си да се събере във воинска опашка и реших, че ще е по-лесно да съм с брада, отколкото да се бръсна. Извърнах лице на едната страна и на другата и огледах сивото в бакенбардите си. Така да бъде.

— Фиц?

— Тук съм. Станал и облечен.

— Аз… сънувах.

— Каза, че чаят го прави това, дава ти приятни сънища.

Обърнах се и видях, че седи на леглото. Халатът му беше сребрист. Приличаше на много фина ризница. Или на рибешки люспи.