Гонитбата на Шута

— Ще бъда откровен. Жените, които ви придружават тук, бяха нарушители по улиците на Келсингра преди четири дни. Дръзнаха да нахлуят в една част на града, която е забранена за пътници.

Четири дни. Четири дни. Отново бяхме загубили време в портала… Върнах рязко мислите си към настоящето.

— И се предполага, че са откраднали нещо? Какво?

Постарах се гласът ми да прозвучи объркано. Новината за изгубеното време ме смущаваше повече от обвинението му в кражба.

Той отвори уста и я затвори рязко. Обгарът на лицето му пламна червен. Усетих гнева му като стихийна вълна на Умение. Някъде в далечината дракон изрева пронизително. Чух зад мен приближаващи се стъпки и леко извърнах глава. Приближаваха се двама Праотци с броня подобна на тази, която носеше генералът им. Единият беше нисък и плещест, почти трътлест за Праотец. Другият до него имаше високата и длъгнеста фигура, която бях започнал да приемам за нормална. И двамата носеха мечове, прибрани в ножниците, както и генералът им. Аз бях невъоръжен: все пак човек не носи оръжие, когато е повикан на аудиенция с краля. Нещата можеше да тръгнат много лошо за нас всеки момент. С крайчеца на окото си видях как Спарк ненатрапчиво се шмугна от другата, незащитената страна на Амбър. „Благодаря ти, Фоксглоув.“ Надявах се да има нож в ботуша си.

— Отведете ги в ареста — заповяда Рапскал на хората си. — Трябва да ги задържим под охрана за разпит.

Шутът открай време беше чудесен актьор, добре обучен да скрива мислите и чувствата си. Но изтезанието разбива много неща у човек. Той си пое дъх и застина.

— Ако благоволите, генерал Рапскал — намесих се аз, — поканени сме на среща с краля и кралицата. Спарк, в тебе ли е бележката, която получихме?

— Да, милорд. Тука е.

Не се обърнах да я погледна. Чух шумоленето на дрехите ѝ, докато търсеше бележка в джоба си. Надявах се също така да се възползва от възможността да се увери, че и по-малките инструменти на занаята са ѝ подръка. Колко добре я беше обучил Сенч? И къде беше Лант? Вече в ареста?

Двойните врати пред нас изведнъж се люшнаха и се отвориха широко и генерал Рапскал трябваше да се дръпне настрани, за да не го ударят.

— Няма нужда да показва бележка, след като аз съм тук да посрещна гостите си. — Крал Рейн се озова внезапно на прага пред нас. — Добре дошли. Заповядайте, влезте. И вие също, генерал Рапскал. Не получихте ли и вие поканата ми? Виждам, че Кейс и Бокстер са тук. Чудесно. Поканил съм всички стражи, изглежда. — Погледна ме. — Четири деца ви очакват. Както ви казах, не са много, но тези четири най-много се нуждаят от помощта ви.

— Милорд, тези хора са опасни. Особено жената. — Хората на Рапскал се изместиха и застанаха зад него.

Рейн въздъхна.

— Генерал Рапскал, „жената“ е лейди Амбър, отдавнашна позната на кралицата, още отпреди войната ни с Халкида. Беше занаятчийка в Бинград в онези дни, със собствен дюкян на улица Дъждовна река. Правеше мъниста и талисмани, резбовани от дърво. По-късно служи на борда на „Парагон“ и изигра съществена роля за връщането на съкровището на Игрот. Нейните щедри заеми от онова богатство помогнаха да се възстанови Бинград и помогнаха на Татуираните да започнат нов живот в Трехог. Ще се отнасяте към нея с респект.

Гневният поглед на Рапскал се кръстоса с равнодушния на Рейн. Долових борба на мощ в това, борба, в която ние навярно не бяхме нещо повече от пионки. Генерал Рапскал нямаше да е първият военачалник, повярвал, че може да управлява по-добре от своя крал. След малко Рапскал отвърна:

— Разбира се. — Думите му казваха едно, тонът му — друго. Добави тихо: — Ще докажа, че съм прав.

И влезе пред нас в залата.

Изражението на Рейн не се промени. Той се отдръпна, за да направи път на генерала, а след това с махване с ръка ни подкани да влезем. Чух забързано тропане на ботуши зад себе си и рисковано погледнах през рамо. Лант и Настойчивост бързаха по коридора. И двамата бяха зачервени и се усмихваха. Бяха си прекарали добре по зимните улици на Келсингра. Не можех да ги спра да се напъхат в същата клопка, която държеше нас.

Заговорих спокойно на Амбър:

— А, ето че и лорд Лант и младият Настойчивост идват при нас. Изглежда, са имали доста оживена сутрин.

— О, сър! — Настойчивост се беше задъхал от възбуда, както и от бързането. — Магията тук е навсякъде. Нещата, които видях тази сутрин… — Усмивката му се разшири. — И Пъстра е добре! Бях притеснен за нея, но тя дойде и кацна на рамото ми. Не искаше да остане. Неудобно ѝ е в града, но, о, сър, той е чудесен!

— По-късно — предупредих го с добродушен тон. — Овладей се и покажи най-добро поведение на мъж от Шестте херцогства, момче. Точно както те научи Фоксглоув.

Двамата ме изгледаха озадачено. Палета. Нищо повече от палета. Нищо не можех да направя, за да ги предупредя по-ясно, а и забелязах, че не носят оръжие. Поне такова, което да може да се види. Имах два малки ножа, скрити по тялото ми. Надявах се, че няма да ни претърсват.