Гонитбата на Шута

— Овчарят не беше Осезател. Беше просто човек с добро сърце. И в не малка степен благодарение на усилията на Короната на Пророците успя да стигне до общността на Старата кръв, за да ѝ намерят нов дом. Не, не говори, остави ме да довърша. Враните са социални същества. Ако бъде принудена да живее самотен живот, тя ще полудее. Ще я нападат заради различията ѝ. И най-сетне — тя не търси връзка на Осезание, само човешко приятелство. За компания и за закрила.

Кетрикен прекъсна мълчанието ми с:

— Това, изглежда, устройва и двете ни съвършено.

Поех си дъх да отвърна, после издишах мълчаливо. Знаех защо Уеб не може да я въвлече. Лейди Кетрикен не можеше да се появява с врана на рамото. Враните кълват труповете на бойното поле — и изобщо се смятат за зла поличба. Една врана просто нямаше как да е нейна спътничка. Вече знаех, че няма да направя това. Щях да намеря някой друг, но засега, вместо откровен отказ, казах само:

— Ще помисля.

— И би трябвало — одобри Уеб. — Дори едно просто приятелство с животно не е нещо, което да се поеме небрежно. Една врана може да живее двайсет години, а не е нечувано някоя да стигне и трийсет. След като я опознах, смятам, че чудесно ще си съвпаднете по нрав.

Знаех какво мисли Уеб за нрава ми, тъй че още повече се уверих, че не искам да имам нищо общо с тази птица. Щях да ѝ намеря подходящ приятел. Може би Толърман нямаше да има нищо против една врана в конюшните във Върбов лес. Тъй че кимнах мълчаливо.

Двамата го приеха за отстъпление. Кетрикен наля още чай и следващият час мина в приказки за старите времена. Уеб разказа може би твърде много истории за Полет, но двамата с Кетрикен разбирахме. А от тези разкази съвсем естествено разговорът мина на Старата кръв и смътното владеене на магията Осезание от Кетрикен, и какво може да означава това. Тя сподели по-подробно какво е означавало за нея: беше се пресегнала към моя вълк и той бе приел това смътно свързване. Приятелството му я беше поддържало повече, отколкото бях съзнавал.

След това, сякаш това беше най-естественото нещо на света, Кетрикен попита дали Пчеличка притежава Осезанието или Умението. Не мога да кажа защо за мен бе толкова смущаващо, че ми зададе този въпрос. Определено от двамата ми бяха останали много малко тайни. И все пак, по някакъв странен начин, усещах Пчеличка като тайна, нещо лично и скъпоценно, което не исках да споделя. Трябваше да положа усилие, за да не излъжа. Казах им, че доколкото мога да определя, малката ми дъщеря не притежава нито една от тези магии. Че може да долови Умението в Копривка и мен, но че не получавам никакво усещане за него от нея. После добавих, че тъй като е все още много млада, е трудно да се прецени.

Уеб кривна вежда.

— Обикновено Осезанието се проявява в ранна възраст. Не е ли показала склонност за свързване с животно? Никакво вътрешно разбиране за техните навици?

Поклатих глава.

— Не, но за да съм честен, държа я настрана от такива опасности. Знам какво е да се свържеш прекалено млад и без напътствия.

Той се намръщи.

— Значи няма никакви животни в живота ѝ?

Поколебах се. Мъчех се да реша какъв отговор ще му хареса да чуе. Постарах се да съм искрен.

— Учи се да язди. Като малка, когато за първи път опитах да я уча, като че ли се чувстваше неловко от тази идея. Уплашена дори. Но напоследък напредва добре. Не че не обича животни. Харесват ѝ котета. Кучето на овчаря я харесва.

Уеб кимна замислено, погледна Кетрикен и каза:

— Когато дойде тук, бих искал да поговоря с нея. Ако е наследила Старата кръв от баща си, то колкото по-скоро го научим всички, толкова по-добре ще овладее магията си.

А Кетрикен кимна сериозно, сякаш тя трябваше да го разреши. Обзе ме лошо предчувствие, но реших, засега, да премълча. Отбелязах си наум, че Уеб беше узнал за желанието на Кетрикен да се доведе Пчеличка в Бъкип преди мен. С кого другиго беше обсъждала това? Трябваше да открия какво има зад тази нейна решителност. Но дискретно. Обърнах дръзко разговора.

— А принцовете? Благоденствие или Почтен показали ли са признаци на Осезанието или на Умението?

Гладкото чело на Кетрикен се набразди. Тя си пое дъх и обмисли добре думите си, преди да отвърне:

— Вярваме, че и двамата принцове притежават Умението, магическото им наследство като Пророци. Но изглежда, че никой от двамата няма силен талант в това.

Направи нещо с очите си, когато срещна погледа ми. Не беше намигване или завъртане на окото към Уеб, а само много леко движение, което ми даде да разбера, че не желае да обсъжда тази тема пред Майстора на Осезанието. Значи бившата ми кралица се беше научила на дискретност и потайност. Може би Бъкип я беше променил толкова, колкото тя бе променила него.