Гонитбата на Шута

Тъмните очи на Ридъл се вгледаха в моите и видях в тях нещо като съжаление.

— Тя го сподели само с кралица Елиания. Само ние четиримата знаем, че Копривка е с дете. И само петима души знаят, че наистина сме женени. Дори с братята си не е споделила новината. Но каза на Елиания. Кралицата е възбудена. И пълна с планове за детето. Направи някаква магия с люшкаща се игла над дланта на Копривка и е убедена, че детето ни ще е момиче. Най-сетне дъщеря, родена в майчиния дом на Пророците. И следователно бъдеща нарческа.

— Объркан съм — отроних след кратко мълчание.

— Разбираемо. Като мен, когато ми го каза. Първо, трябва да разбереш колко близки са станали Копривка и кралица Елиания през годините. Те са почти на една възраст. И двете се чувстваха като пришълки, когато дойдоха в двора на замък Бъкип: Елиания е от Външните острови, а Копривка е просто селско момиче, направено дворцова дама. Когато Елиания разбра, че Копривка е роднина на съпруга ѝ, я обяви и за своя родственичка.

— Нормално. Нали му е племенница.

Ридъл поклати глава.

— И за член на новия ѝ майчин дом. — Забеляза обърканото ми изражение и добави: — Трябва да го помислиш от гледната точка на Елиания. В културата на Външните острови важното е майчиното потекло. Ужасно трудно беше за Елиания да дойде тук и да стане кралицата на Пророците. Ако беше останала в родната си земя, щеше да е станала нарческа на майчиния си дом. Еквивалент на кралица. Прие тази размяна, за да спаси майка си и малката си сестра Коси, и най-сетне за да гарантира мира между Шестте херцогства и Външните острови. Това, че тя и Предан се обикнаха, беше просто доброта на съдбата. Знаеш как скърбеше Елиания, че роди само двама сина. Скръбта от невъзможността да осигури дъщеря, която да върне във Външните острови, за да управлява след майка ѝ като нарческа, я измъчва ужасно.

— А Коси? По-младата ѝ сестра е следващата поред за тази титла, нали?

Ридъл поклати глава.

— Не. Спасихме живота на Коси, но здравето ѝ така и не се възстанови. Тя беше почти две години в плен на Бледата жена. Две години глад, студ и мъчения. Крехка жена е, трошлива като сухи клонки. И е показала отявлена неприязън към мъжка компания. Няма да роди деца.

— Спомням си, че имаше една братовчедка…

— Не харесвана нито от Елиания, нито от майка ѝ. Една от причините за отчаяното ѝ желание да представи момиче за майчиния ѝ дом.

— Но детето на Копривка изобщо не е роднина на Елиания!

— Е, ако Елиания каже, ще е. Има една поговорка. „Всяка майка знае детето си.“ Тъй че, когато Елиания чертае генеалогии, ти си син на Търпение.

Бях безнадеждно объркан.

— Какво общо има пък това?

Той се усмихна.

— Вие Пророците сте в кръвосмесително родство. И въпреки това — за окайване, според стандартите на Външните острови. Поколения без женско дете. Това накара Елиания да се чуди дали има истински потомци на първоначалния майчин дом на Пророците. В отчаяното ѝ търсене на женско дете с истинско потекло е накарала най-изкуфелите менестрели да пеят до прегракване генеалогии. Знаеш ли коя е кралица Елмаз?

— Не.

— Първият Пророк, завладял скалите на Бък, е бил Граблин. Той самият бил от Външните острови и там гледат на него като на измамник, защото се отрекъл от майчиния си дом, за да основе нов тук. Взел си жена от хората, които покорил. Името ѝ е Елмаз. Сега я наричаме кралица Елмаз. Първата от майчиния дом на Пророците.

— Добре. — Не разбирах накъде бие.

— Според Елиания Търпение и Рицарин са много далечни братовчеди. По лъкатушна линия и двамата произхождат от Елмаз. „С медно блестяща коса и теменужени очи“ според една много стара балада. Следователно ти двойно възхождаш от този майчин дом. Това прави Копривка законната „нарческа“ от рода на Пророка. Майчиния дом, към който се присъедини Елиания. Нейна родственичка. И следователно възможен източник на наследник за Елиания.

— Мисълта, че е имало поколения без женска рожба, която да освежи родословната линия, я безпокои — продължи той. — И в същото време я утешава. Сега смята, че вината е у мъжете Пророци, които, изглежда, не могат да посеят момичета в утробите на жените си. Години наред се измъчваше, че по своя вина е родила само две момчета. Знае от години за истинското потекло на Копривка и вижда удобна възможност за себе си да поправи голямата неправда, нанесена на Копривка, като отгледа детето ѝ като нарческа. След недостига на жени от родословната линия накрая се е родила Копривка, истинска дъщеря на майчиния дом на Пророците. Но вместо да бъде прославена, тя е скрита в сенките. Скрита от кралския двор. Потеклото ѝ е отречено. И бе доведена в Бъкип само когато стана полезна за Пророците.

Бях се смълчал. Не можех да отрека истинността на думите му. Ужасно болеше да ги чуя изречени от нейния съпруг и мой приятел. Вярвал бях, че я предпазвах. Както предпазвах Пчеличка, като я държах далече от Бъкип? Неприятна мисъл. Опитах се да се оправдая.

— Копривка е незаконна дъщеря на незаконен син на абдикирал принц, Ридъл.

В очите му блесна гняв.