Гонитбата на Шута

— Тук може би. Но във Външните острови детето ни като нищо може да бъде прието като принцеса от тяхното родословие.

— Двамата с Копривка бихте ли направили това? Да напуснете Бъкип и двора и да отидете във Външните острови?

— За да спася дъщеря си от това да гледат на нея като на позор и като незаконно дете? Да. Бих.

Усетих, че кимам в съгласие.

— А ако детето е момче?

Той въздъхна тежко.

— Това ще е друга битка, в друг ден. Фиц, ние бяхме приятели преди да се влюбя в дъщеря ти. Изпитвам угризения, че не дойдох при теб преди това. Че не ти разкрих брака ни.

Не се поколебах. Твърде много време бях имал през последните няколко дни, за да запомня всичките решения, които бяха взети, без да знам.

— Не се сърдя, Ридъл. — Станах и протегнах ръката си. Стиснахме китки и после той ме прегърна. Заговорих на ухото му. — Помислих, че си дошъл вбесен от това, които ти причиних, когато преминахме през стълбовете.

Той се отдръпна.

— О, ще оставя това на Копривка. Ако още не ти е съдрала кожата с думи, тепърва те чака. Не знам какво ще излезе от това, Фиц, но исках да знаеш, че се постарах да бъда почтен.

— Разбирам го. Какъвто си бил винаги, Ридъл. Каквото и да излезе от това, ще взема твоята страна и на Копривка.

Той кимна стегнато, после въздъхна дълбоко и заобиколи, за да седне на стола, който му бях предложил по-рано. Стисна ръце и заби поглед в тях.

— Има още, и новината е лоша — предположих.

— Пчеличка. — Каза името ѝ, пое си дълбоко дъх и млъкна.

Отпуснах се на леглото.

— Помня какво каза в пивницата, Ридъл.

Той вдигна внезапно очи към мен. Лицето му беше изопнато.

— И положението не се е променило, Фиц. Нито последствията. Копривка каза, че тя ще говори с теб, че това не било мое бреме. Но е. Дори и да не бях женен за дъщеря ти, като твой приятел пак щеше да е мой дълг. Фиц, трябва да се предадеш. Трябва да я доведеш тук, в Бъкип, където може подходящо да бъде наставлявана и възпитавана. Знаеш го. Наистина.

Дали? Стиснах зъби, за да затая гневната си реакция. Премислих последния месец. Колко пъти бях решавал да направя нещо по-добро за Пчеличка? И все не успявах. Колко пъти я бях оставял настрана, за да се справя с бедствия и хаос? Замесил бях деветгодишната си дъщеря в премахването на един труп и прикриването на убийство… макар и да не знаеше, че аз бях убил пратеничката. За първи път помислих за потенциалната опасност за детето ми, ако наистина все още има преследвачи, които търсят пратеничката. Или убийци, търсещи Шън и Фицбдителен. Сенч ги беше предал на мое съхранение, сигурен в убеждението си, че ще ги защитя. Изобщо не бях помислил за това, когато оставих всички, за да доведа Шута в Бъкип. Изобщо не бях помислил, че Пчеличка може да се окаже в опасност от страна на убийци, търсещи жертвите си в дома ми. Последният опит за покушение над Шън беше отравяне. Убиецът беше убил момче от кухнята вместо Шън. Мърлява работа. А ако следващият му опит се окажеше също толкова мърляв? Зимният празник бе отворил вратите на Върбов лес за всякакви хора. Ами ако убиецът отровеше повече от едно блюдо в следващия си опит за Шън?

Защо не бях предвидил всичко това?

— Загубил съм инстинктите си — промълвих. — Не я защитавам.

Ридъл изглеждаше озадачен.

— Говоря за това, че си баща, Фиц, не неин пазач. Смятам, че си повече от способен да защитиш живота ѝ. Но някой трябва да се погрижи тя да има този живот, който да защитиш. Дай на дъщеря си възпитание и възможностите, подходящи за нейното положение. Маниерите, облеклото, социалния опит. Тя е дъщерята на лейди Моли, както и детето на холдър Беджърлок. Би било много подходящо за нея да дойде в двора и да поживее със сестра си.

Беше прав. Но…

— Не мога да я предам.

Ридъл стана, изправи рамене и заговори твърдо:

— Тогава недей. Ела с нея, Фиц. Намери си ново име и се върни в Бъкип. Тук ѝ е мястото на Пчеличка. И твоето. И ти знаеш това.

Забих поглед в пода. Той почака малко да проговоря, но след като не го направих, каза по-меко:

— Съжалявам, Фиц. Но знаеш, че съм прав.

Напусна тихо и щом затвори вратата зад себе си се замислих колко трудно трябва да е било това за него. Познавахме се от дълго време. В началото беше нещо като шпионин за Сенч и телохранител, когато някой трябваше да ми пази гърба. Беше ми станал другар и човек, на когото бях разчитал, когато бяхме преживявали ужасни неща. А след това беше станал мъжът, който ухажваше дъщеря ми. Ридъл щеше да е бащата на моето внуче. Странно. Бях му доверявал живота си, и неведнъж. Нямах избор сега, в това, че трябваше да му се доверя не само за сърцето на дъщеря ми, но и за съдбата на детето, което щяха да имат. Преглътнах. А Пчеличка? Защото с нея се провалях.

„Ако дам Пчеличка на Ридъл и Копривка, бих могъл да се заема с възмездието на Шута.“

От тази предателска мисъл ми се дощя да повърна.

Станах рязко. Не можех да мисля за това в този момент. Опитвах се упорито, но просто нямаше достатъчно време или достатъчно от мен. И опитването не вършеше работа.

— О, Моли — отроних и стиснах зъби. Трябваше да има отговор, но не можех да го видя. Не сега.