Господари на лъка

— Вземете мечове и яхвайте конете! — извика той. Заповедта му пак бе повторена по редицата и Хаджиун видя как хората му се хвърлят радостно през мъртвите и скачат в седлата. Конете бяха повече от достатъчно, макар че някои все още бяха с разширени от ужас очи и оплискани с кръвта на предишните си ездачи. Хаджиун също яхна коня си и се изправи в стремената, за да види какво прави врагът. Щеше му се Хазар да можеше да види това. Брат му би оценил възможността да атакува дзинската армия със собствените й коне. Хаджиун изрева с все сила, заби пети в хълбоците на коня и се наведе ниско над шията му, когато животното полетя напред.

В края на прохода цареше хаос, докато Чингис яздеше през труповете. Арбалетите на дзинските войници бяха избили почти всички пленници, и половин милион железни стрели се движеха под него. Някои от пленниците бяха стигнали дзинските редици, напълно обезумели от ужас. Чингис ги видя как сграбчват оръжия с окървавените си ръце.

Организираните залпове станаха спорадични, щом последните пленници разкъсаха редиците. Стотици си пробиха път през първата редица, като деряха и ритаха отчаяно. Намереха ли оръжие, започваха да нанасят сляпо удари около себе си, но скоро падаха съсечени.

Около Чингис засвистяха стрели и той се сниши рязко в седлото, когато една профуча съвсем близо до него. Огромната дзинска армия беше отпред. Малко пред него проходът се разширяваше и той внезапно си даде сметка, че само едната му страна е отвесна скала. Преди да стигне до тук, смяташе, че отворът е нещо като огромна порта, но сега видя, че противниците са вдигнали огромен дънер от едната страна. От него към върха имаше опънати въжета и Чингис осъзна, че дървото може да бъде съборено в прохода и да раздели войската му наполовина. Станеше ли това, с него щеше да бъде свършено. Обхвана го паника, той спря пред хълма от мъртви тела. Изкрещя от безсилие, очаквайки да бъде улучен или да види как дървото рухва. Извика по име мъжете пред себе си, заповяда им да продължат пеша и посочи огромния ствол, който щеше да се срути върху всичките му мечти. Те моментално се втурнаха да прережат въжетата.

Оттатък теснината Чингис видя суматоха в дзинските редици. Нещо не беше наред и той рискува да се надигне в стремената, за да види какво става. Последните оцелели пленници налитаха върху плетените барикади, които защитаваха дзинските стрелци, докато презаредят. Чингис затаи дъх, когато воините му се присъединиха към изтощените пленници и мечовете им засвяткаха на слънчевите лъчи. Арбалетите най-сетне замлъкнаха и Чингис видя, че противниците махат за подкрепления.

Както се беше надявал, най-сетне бяха останали без стрели. Земята бе почерняла от противните малки железни шипове, а всеки труп беше надупчен от тях. Ако дървото останеше на мястото си, Чингис щеше да направи пробив в дзинските редици. Той изтегли меча на баща си и усети как натискът изведнъж се отприщва. Зад него монголите вдигнаха копия и мечове и пришпориха конете си да прескочат купищата мъртъвци. Преградите бяха избутани настрани. Чингис мина под сянката на огромното дърво и вече не можеше да спре, устремен към армията на дзинския император.

Конниците се вклиниха дълбоко в редиците на противника. Рискът се увеличаваше с всяка измината дължина, тъй като воините се озоваваха срещу врагове не само отпред, но и отстрани. Чингис сечеше наред с касапски движения, които можеше да изпълнява с часове. Пред себе си видя как изпадналите в паника кавалеристи се стоварват върху собствените си редици и ги помитат. Нямаше време да се обърне назад към дървото, около него свистяха толкова много остриета. Едва когато друга редица удари в галоп кавалерията, Чингис вдигна поглед и разпозна свои сънародници, яхнали дзински коне. Нададе дрезгав рев, като усети растящата паника и объркване на противниците. Зад него хората му изкормваха безсилните арбалетчици и си пробиваха път все по-навътре и по-навътре. Без атака срещу фланга това нямаше да бъде достатъчно, но Чингис видя, че конниците внасят хаос в дзинските редици — най-добрите ездачи на света се носеха като обезумели сред враговете си.

Едно острие улучи коня му в гърлото и отвори огромен разрез, от който плисна кръв върху лицата на войниците пред него. Животното се препъна, Чингис скочи от седлото и събори двама души на земята, когато се стовари отгоре им с цялата си тежест.

Моментално изгуби усещането за битката. Оставаше му единствено да се сражава пешком с надеждата, че са направили достатъчно. Все повече и повече воини излизаха от прохода и се втурваха към центъра… Монголската армия излизаше от планината като брониран юмрук, за да нанесе зашеметяващ удар на дзинските редици.