Господари на лъка

Може и да си въобразяваше, но шаманът му се стори странно изнервен. Челото му блестеше от пот и Чингис се запита дали и той не се разболява.

— Нямам нищо, което би ти помогнало да се почувстваш по-добре, господарю. Опитах всичко, което знам — каза той. — Чудех се дали няма нещо друго, което ти пречи да се оправиш.

— Нещо друго ли? — повтори Чингис. Гърлото го сърбеше ужасно и той преглътна с мъка. Това вече му беше станало навик и той го правеше непрекъснато.

— Императорът прати убийци, господарю. Може би има и други начини да те атакува. Начини, които не можем да видим и да преборим.

Чингис с интерес обмисли думите му.

— Мислиш, че това е дело на магьосници от града ли? Ако кашлицата е най-доброто, на което са способни, не се страхувам от тях.

Кокчу поклати глава.

— Проклятието може да убива, господарю. Отдавна трябваше да се сетя.

Чингис се отпусна уморено в леглото си.

— Какво си намислил?

Кокчу даде знак на хана да стане и се извърна, за да не го вижда как се мъчи да се изправи.

— Ако дойдеш в гера ми, господарю, ще призова духовете и ще видя дали не си белязан с някоя черна магия от града.

Чингис присви очи, но кимна.

— Добре тогава. Прати някой от стражите да извика и Темуге.

— Не е необходимо, господарю. Брат ти не е запознат с тази материя…

Чингис се закашля и кашлицата му се превърна в яростно ръмжене срещу предаващото го тяло.

— Прави каквото ти казвам, шамане, или се махай — каза той. Кокчу сви устни и се поклони отсечено.

Чингис последва шамана до мъничкия гер и изчака навън на снега и вятъра, докато Кокчу се пъхна вътре. Темуге се забави, но най-накрая дойде заедно с воина, който го беше вдигнал от сън. Чингис дръпна брат си настрана, за да не ги подслуша Кокчу.

— Май се налага да изтърпя неговите пушеци и ритуали, Темуге. Имаш ли доверие на този човек?

— Не — сприхаво отвърна Темуге, все още раздразнен, че са го събудили.

Чингис се ухили на киселата физиономия на брат си.

— И аз така си помислих, затова и те повиках. Ще дойдеш с мен, братко, и ще го следиш през цялото време, докато съм в гера му.

Направи знак на стоящия наблизо воин и той бързо приближи.

— Куюк, ще пазиш този гер и няма да позволяваш на никого да ни притеснява.

— Твоя воля, господарю — отвърна мъжът и сведе глава.

— И ако Темуге или аз не излезем навън, твоя работа е да убиеш шамана — каза Чингис.

Усети погледа на брат си и сви рамене.

— Не съм от доверчивите, братко.

Пое дълбоко дъх в студения въздух, стегна гърлото си и влезе в гера на шамана, следван от Темуге. Тримата едвам се побираха в тясното пространство, но седнаха върху копринения под с допрени колене и зачакаха да видят какво ще стори Кокчу.

Шаманът запали някакви конусчета в златни съдове на пода. Те хвърляха искри и съскаха, изпускайки гъст облак наркотичен дим. Щом първите му струйки достигнаха Чингис, той се преви в пристъп на кашлица. С всяко вдишване състоянието му се влошаваше и Кокчу видимо се притесни, че ханът може да припадне. Накрая Чингис си пое свободно дъх и усети прохлада в измъченото си гърло, подобна на глътка студена вода в горещ ден. Пое дъх отново, после пак, наслаждавайки се на вцепенението, което го обхващаше.

— Така е по-добре — призна той и се взря в шамана с кървясали очи.

Кокчу беше в стихията си въпреки неумолимия поглед на Темуге. Извади гърне с черната паста и посегна към устата на Чингис. Подскочи, когато ханът рязко хвана китката му.

— Какво е това? — с подозрение попита Чингис.

Кокчу преглътна. Не беше видял движението му.

— Ще ти помогне да преодолееш оковите на плътта, господарю. Без него не мога да те изведа на пътеките.

— Опитвал съм го — внезапно се обади Темуге. Очите му бяха светнали. — Не причинява вреда.

— Този път няма да го опитваш — каза Чингис, без да обръща внимание на разочарованието на брат си. — Искам да наблюдаваш, Темуге, това е.

Отвори уста и изтърпя мръсните пръсти на шамана, които намазаха венците му с пастата. Отначало тя нямаше никакъв ефект, но тъкмо когато понечи да го каже, Чингис забеляза, че смътната светлина от шаманската лампа е станала по-силна. Зяпна я учудено и светлината се засили още повече, изпълни малкия гер и сякаш ги окъпа в злато.

— Хвани ръката ми и тръгни с мен — прошепна Кокчу.

Темуге гледаше недоверчиво как очите на брат му се обръщат навътре и тялото му се отпуска. Кокчу беше затворил своите и Темуге се почувства странно самотен. Трепна, когато челюстта на Чингис увисна и разкри почернялата му от пастата уста. Тишината се проточи и Темуге се поотпусна, щом си спомни собствените си видения в малкия гер. Погледът му се отмести към гърнето и докато двамата мъже бяха изпаднали в дълбок транс, той затвори капака и го скри в пазвата си. Ма Цин му осигуряваше редовно от пастата, преди да изчезне. Темуге отдавна беше престанал да се чуди какво беше станало с него, макар да подозираше, че Кокчу имаше пръст в тази работа. Намери си други слуги сред дзинските наборници, макар че никой не беше толкова умел.