Господари на лъка

— Не ми говори за силните им страни! — озъби се младият император. — А ми кажи как да ги смажем.

Генерал Джи Джонг не реагира на този тон. Мълчанието му беше достатъчно критично и с почервенели от срам бузи императорът му махна с ръка да продължи.

— За да победим врага, трябва да го познаваме, Сине на небето. — Генералът използва титлата, за да накара императора да се овладее и да му напомни за положението му в това кризисно време. Изчака, докато младежът стисна твърдо устни и овладя страха си. После продължи: — В миналото щяхме да потърсим някаква слабост в съюза им. Но не вярвам, че в случая тази тактика ще даде резултат.

— Защо не? — изтърси Вей. Нима генералът няма да му каже как да победят тези варвари? Като момче се беше наслушал на безброй лекции от него и като че ли не можеше да се отърве от тях дори и сега, когато цялата империя беше негова.

— Никога досега монголска войска не е минавала през външната стена, твое императорско величество. Можеха само да вият срещу нея. — Джи Джонг сви рамене. — Но тя вече не е това, което беше в миналото, и не можа да отблъсне тези монголци, както е ставало някога. В резултат на това са станали дръзки.

Млъкна, но императорът не каза нищо. Свирепият поглед на генерала донякъде поомекна. Може би момчето започваше да разбира кога да си държи устата затворена.

— Подложихме на мъчения съгледвачите им, твое императорско величество. Повече от дузина за последните няколко дни. Изгубихме хора, за да ги заловим живи, но си заслужава, ако искаме да познаваме врага.

Намръщи се при спомена.

— Те са обединени. Не мога да кажа дали след време съюзът им няма да се разпадне, но тази година са силни. Имат инженери — нещо, което никога не съм помислял, че ще видя. Освен това зад тях е богатството на Си Ся.

Направи пауза, изпълнена с презрение към старите съюзници.

— Когато всичко това приключи, твое императорско величество, с радост бих повел армията в долината на Си Ся.

— Съгледвачите, генерале — подкани го с растящо нетърпение император Вей.

— Говорят за онзи Чингис като за любимец на боговете им — продължи генералът. — Досега не съм попаднал на нито един намек за недоволна група в съюза му, макар че не съм престанал да търся. Всеки съюз може да се разбие с обещания за власт и богатства.

— Кажи ми как ще ги победиш, генерале, или ще намеря някой друг, способен да го направи — рязко каза император Вей.

Устните на Джи Джонг се превърнаха в тънка линия.

— Външната стена е разбита и не можем да защитаваме градовете около Жълтата река, господарю — рече той. — Земята е прекалено равна, а това е огромно предимство за тях. Негово императорско величество трябва да се примири със загубата на градовете, докато изтегляме хората си.

Император Вей поклати неудовлетворено глава, но генералът продължи с натиска си.

— Не бива да им позволяваме те да избират битките. Линхъ ще падне, както паднаха Самба и Вуюан. Същото се отнася за Баотоу, Хохот, Джинин, Сичен — всички те са на пътя им. Не можем да спасим тези градове, а само да отмъстим за тях.

Император Вей яростно скочи на крака.

— Търговските пътища ще бъдат прекъснати и врагът ще разбере, че сме слаби! Повиках те да ми кажеш как да спася земите, които наследих, а не да гледам как изгарят.

— Не можем да ги задържим, твое императорско величество — твърдо рече Джи Джонг. — Аз също ще скърбя за мъртвите, щом всичко това приключи. Ще отида до тези градове, ще посипя пепелта им по кожата си и ще принеса изкупителни жертви. Но те ще паднат. Дадох заповед на войниците да се изтеглят от тях. Тук ще са по-полезни на негово императорско величество.

Младият император изгуби дар слово и дясната му ръка нервно заигра. Нужно му беше огромно усилие на волята, за да се успокои.

— Внимавай как говориш с мен, генерале. Трябва ми победа и ако още веднъж ми кажеш да се откажа от бащините си земи, веднага ще ти взема главата.

Генералът издържа яростния поглед на императора. Не видя у него и следа от предишната слабост. Спомни си за бащата на момчето и това му хареса. Може би войната щеше, ако не друго, то поне да изкара на преден план силната кръв.

— Мога да събера почти двеста хиляди войници, твое императорско величество. Когато продоволствията се пренасочат за армията, ще настъпи глад, но императорската гвардия ще поддържа реда в Йенкин. Аз ще избера къде да се проведе сражението — там, където монголите няма да ни налетят с конницата си. Кълна се на Сина на небето в името на самия Лао Дзъ, че ще ги унищожа. Обучил съм много офицери и мога да кажа на твое величество, че те ще се представят достойно.

Императорът махна на стоящия в ъгъла роб и взе чаша студена вода. И през ум не му мина да предложи на генерала, макар да бе почти три пъти по-възрастен от него, а утрото беше топло. Единствено членовете на императорското семейство можеха да пият вода от Нефритения извор.

— Точно това исках да чуя — с благодарност рече той и отпи. — Къде ще се проведе сражението?