Госпожа Мафия

— Сигурно е някаква грешка в банката. Наскоро отворихме нов влог и може някой превод да не е извършен правилно. Още този следобед ще се заема.

Госпожа Ханкок се усмихна окуражително и бутна пенснето към основата на носа си.

— Не мога да не спомена сегашните обстоятелства около вас, госпожо Грийн. След като съпругът ви… е, вестниците писаха.

— Информацията не ви ли е достатъчна?

— Просто искам да ви помоля, ако имате проблеми от финансово естество, да ни уведомите своевременно.

— Разбира се. Благодаря.

— Защото, ако изпитвате недостиг на средства, можем да ви помогнем да настаните Грейс в някое държавно заведение.

Сам я погледна сурово.

— Моля?

— Можем да уредим Грейс на друго място. Аз имам доста добри връзки с пансиони на държавна издръжка. Няма да има никакъв проблем.

Сам се изправи.

— Нека си изясним нещата, госпожо Ханкок. Няма да изпратя Грейс в приют за бедни.

— Госпожо Грийн, реакцията ви е излишна. Просто искам да изтъкна, че частните пансиони не са по джоба на всички.

— През последните три години с удоволствие прибирахте парите ни. Сега просто защото сме пресрочили две вноски, сте готови да изхвърлите старицата на улицата.

— Госпожо Грийн, моля ви…

— Ще си получите парите, госпожо Ханкок. Не се бойте.

Сам изскочи от кабинета със сълзи на очи.

* * *

Тери вървеше по коридора. Един млад затворник му тикна две фонокарти и Тери кимна в знак на благодарност. Беше разгласил, че предлага двайсет пъти по-висока цена от стойността на фонокартите. Парите се изплащаха на роднини извън затвора. Около него постоянно се тълпяха желаещи да разменят фонокартите си за пари и Тери събираше всичко, което му се предлагаше.

Той пъхна фонокартите в задния джоб на панталона си. Пред него двама едри затворници, чернокож и бял, стояха с гръб към стената и оглеждаха внимателно целия етаж. И двамата бяха над метър и осемдесет, с широки рамене и яки ръце. Когато Тери се приближи, те се изправиха, застанаха пред него със скръстени ръце и каменни изражения на лицата.

— Здравейте, момчета — каза Тери. — Той вътре ли е?

— Имаш ли среща? — попита единият с дебел глас.

— Не, просто искам да му засвидетелствам уважението си.

Другият затворник блъсна вратата на килията зад гърба си и изчезна вътре. След няколко секунди се върна и кимна на Тери:

— Влизай.

— Благодаря, момчета.

Двамата мъже се отдръпнаха и Тери влезе в килията. Вътре седеше строен и жилав млад чернокож с къса коса. От лявото му око към ъгълчето на устата му преминаваше силно изпъкнал белег. Носеше тъмносиня фланелка „Найк“, долнище на анцуг и бели маратонки, също „Найк“. Той кимна леко на новодошлия:

— Нагаждаш ли се вече към обстановката, Тери?

Тери вдигна рамене.

— Знаеш как е, Баз.

Баз Солтър бе въртял търговията с наркотици в цялата южна част на Лондон, преди да получи доживотна присъда за палежа на един бар, причинил смъртта на четирима емигранти от Ямайка и тежки изгаряния на повече от десетима. Тери никога не го беше срещал навън, но бе слушал много за него. Четиримата загинали при пожара бяха само върхът на айсберга — според слуховете Баз бе отговорен за смъртта на повече от десетима членове на враждуващи банди при борбата за завземане на кокаиновия пазар в Южен Лондон.

— Сядай — покани той Тери.

Махна му към стола до единствената койка. Килията беше със същите размери като тази на Тери и Хойл, но Баз живееше сам. На една полица имаше стереоуредба и няколко книги, на леглото — зеленочерен юрган. Баз управляваше цялото крило и се ползваше със съответните привилегии.

Тери седна.

— Реших да ти се обадя.

— Там-тамите вече съобщиха за идването ти.

— Ако има някакви недоразумения, искам да ги изгладим в самото начало. Не ща постоянно да се оглеждам.

Баз кимна бавно, но не отговори.

— Там-тамите съобщиха ли ти защо съм тук? — продължи Тери.

— Пишеше във вестниците. Много се прочу.

Тери се усмихна леко.

— Значи няма да има ответна реакция?

Баз се наведе напред и наклони глава на една страна.

— От какво естество?

— Престън Сноу беше от вашите.

Баз се усмихна.

— Минала история.

Тери кимна бавно. Вгледа се в тъмните очи на Баз в опит да разбере дали чернокожият говори искрено или не.

— Не съм плакал за Сноу — продължи Баз. — Отдавна си го просеше.

— Добре.

— Та какви са ти плановете?

— Да се измъкна колкото се може по-скоро.

— Лесно е да се каже. Имах предвид повече намеренията ти, докато си в моето крило.

— Крилото си е твое, Баз. Няма да ти мътя водата.

— Пък и трудно ще ти се удаде.

— Напълно си прав. Ще мирувам.

— Чух, че изкупуваш много фонокарти. Вдигаш цената.

Тери кимна.

— Имам много неща за уреждане навън.

— Всеки има. Вдигането на цената ме прецаква.

— Разбрано.

— Комар, цигари, дрога, пиячка, всичко е в мои ръце.

Тери кимна.

— Ако имаш проблеми на крилото, първо говориш с мен и после си уреждаш сметките.

— Става.

— Ако искаш да ти внесат нещо, първо говориш с мен. Не обичам на крилото да се извършва контрабанда без мое знание.

— Добре.

Баз се усмихна.

— Това са всички правила. Ако ги нарушиш, ще си имаш работа с мен.

Тери се изправи.

— Благодаря, че ми отдели време, Баз.

— Всичко хубаво.