Госпожа Мафия

Тери излезе, затвори вратата и кимна на двете горили. Върна се в килията си. Не обичаше да превива гръб пред отрепки като Баз Солтър, но нямаше избор. Тери не възнамеряваше да остава дълго и затова нямаше време да отстоява правата си за контрол върху крилото. Ако Баз искаше да управлява собствена малка затворническа империя, негова работа. Тери имаше по-големи цели, и то извън стените на затвора.

* * *

Управителят на банката остави Сам да го чака почти цял час, преди секретарката да я пусне в кабинета му. Помещението бе скромно обзаведено, сякаш банката държеше да демонстрира колко малко отделя за вътрешна украса. Управителят бе между трийсет и четирийсетгодишен, с оредяла сламеноруса коса, лунички по носа и бузите и носеше твърде малко сако, поради което постоянно се налагаше да подръпва ръкавите му, за да закрие маншетите на ризата си. Дървена табелка с пластмасови букви обявяваше, че името му е „господин Филипс“. Без малко име. Той подаде потната си ръка на Сам и се представи като господин Филипс, с натъртване на „господин“, сякаш нарочно подчертаваше половата си принадлежност.

Той натисна един клавиш на компютъра с показалеца си, зачете екрана и се намръщи:

— А. Ето какво е станало. — Той посочи нещо на екрана, въпреки че от мястото си Сам виждаше само жиците от задната страна. — Сметката още съществува, но няма достатъчно средства, за да покрие дебитните плащания. Затова не са извършени.

— Защо никой не ме е уведомил? — поинтересува се Сам.

Господин Филипс присви очи и се взря още по-отблизо в екрана.

— По принцип трябваше да ви уведомят. Ще говоря с административния отдел.

— Значи можете да извършите плащанията. Много е важно.

Предложението й явно изненада господин Филипс.

— О, не може, госпожо Грийн. Нямате достатъчно средства. — Той отново се взря в екрана. — Всъщност в момента на сметката има по-малко от триста лири.

— Със съпруга си имаме и друг влог в банката ви, нали? За изплащане вноските за къщата и сметките на домакинството.

Управителят отново натисна няколко клавиша и леко подсвирна през зъби:

— Тя също клони към неплатежоспособност, госпожо Грийн. Допреди няколко месеца във влога редовно са постъпвали преводи от една от деловите сметки на съпруга ви, сега явно са спрели. Всъщност добре, че се обадихте, защото от известно време искам да поговорим за финансите ви. При сегашното, как да се изразя… неразположение на съпруга ви, бихме искали да разберем какви намерения имате по отношение на финансовото си състояние.

Тя се намръщи и отметна един кичур от лицето си.

— Не ви разбирам.

— Казано направо, приходите ви не могат да покрият сегашните ви плащания. Всъщност, както изглежда, вие изобщо нямате приходи.

— Откога?

Той натисна нов клавиш.

— От три месеца. Тогава съпругът ви е извършил последния превод на ваша сметка.

Сам кимна замислено. Горе-долу тогава беше арестуван Тери.

— Съпругът ми има няколко фирми, господин Филипс. Знаете го. Притежава няколко клуба, куриерска агенция, недвижима собственост.

— Ние обаче не се занимаваме с деловите сметки на съпруга ви. Само с неговия и вашия личен влог. Точно това ме тревожи. — Той се облегна назад и събра ръце като за молитва. — Смятате ли, че съпругът ви ще е в състояние да преведе нови средства, като се има предвид сегашното му положение.

— Той е в затвора, господин Филипс. Не е умрял.

Лицето на управителя стана малко по-сериозно.

— Именно…

Сам си спомни документите, които й бе показал Лорънс Патерсън. Нямаха достатъчно пари да прехвърлят в разплащателните си влогове и със сигурност не можеха да покрият нито вноските за старческия дом на Грейс, нито таксите за обучението на Джейми. Ако го признае обаче пред Филипс, той щеше да действа в съгласие с интересите на банката, което означаваше да постави запор над имуществото й. Тя се опита да си придаде спокойно изражение.

— След два дена ще се видя със съпруга си. Ще взема и необходимите документи.

— Радвам се да го чуя, госпожо Грийн. Вие със съпруга ви сте дългогодишни клиенти на банката, няма да ни е приятно да ви загубим.

Сам се изправи и му подаде ръка. Всъщност й се искаше да го удари през лицето, но знаеше, че не може да си го позволи. Затова просто се усмихна любезно:

— Скоро ще се обадя, господин Филипс. Благодаря за разбирането.

И стисна ръката му над бюрото.

Сам се свърза с Лорънс Патерсън по мобифона и си уреди среща с него и Ричард Ашър в кабинета на счетоводителя. Той не я попита защо, без съмнение знаеше много добре причината.

Тя се отби през една закусвалня за двойно кафе и три цигари; кофеинът и никотинът щяха да са й необходими през следващите няколко часа.

— Проклет да си, Тери Грийн — промърмори си сама, докато пиеше силната напитка и бълваше облаци дим към минаващите коли.

Патерсън и Ашър я очакваха. Тя седна на коженото кресло срещу бюрото на счетоводителя и извади няколко сметки от чантата си.

— Трябва да избирам между дявола и просяшката тояга, нали, Ричард?

Ашър кимна.

— Тери ме остави в безизходица, мръсникът.

Патерсън изсумтя тихо:

— Мисля, че ако имаше избор, щеше да го избегне, Саманта. Не го прави по свое желание.