Госпожа Мафия

След като Триша се качи в стаята си, Сам си отвори бутилка бяло вино, пусна диск на „Игълс“ и разгърна документите, които й беше дал Патерсън. Второто четене не й помогна много да разбере скучните числа. Чекът от Уоруик Лок щеше да успокои кредиторите й за около седмица, но без сериозни приходи пясъчният й замък скоро щеше да се срине. Единственото спасение бе в сейфа на Тери.

След няколко часа тя се качи на горния етаж и се изкъпа. Докато сушеше косата си в спалнята, тя видя леко проблясване през завесите. Загаси лампата и погледна навън. Пред къщата й беше спряна някаква кола. Голяма кола.

* * *

Франк Уелч лапна два ментови бонбона и отново загледа дома на Сам Грийн. Беше посещавал къщата два пъти, и двата при обиск. Първия път, преди четири години, бе идвал, за да търси доказателства срещу наркоимперията на Грийн. Къщата обаче се оказа чиста и Уелч и колегите му си тръгнаха с празни ръце под дъжд от обиди от страна на Тери и Сам. Вторият път бе не по-малко безрезултатен — откриха обувките с петна от кръв, която впоследствие се оказа на Престън Сноу, едва след като претърсиха апартамента на Тери. Не беше сто процента сигурно, но експертът по генетика на отдела можеше да се закълне, че на земята би трябвало да живеят двеста милиарда души, за да има още някой същия ДНК профил. Това твърдение бе достатъчно убедително за Уелч и съдебните заседатели.

Уелч събра ръце пред устата си и издиша бавно, след това внимателно смръкна. Усети само аромат на мента. Намекът на Сам за лошия му дъх бе попаднал точно в целта. Този проблем го мъчеше още от ученическите му години. Той не беше пушач и честото миене на зъбите явно никак не помагаше, защото при всеки по-близък контакт хората се извръщаха с отвращение. Самият Уелч не надушваше нищо необичайно, което влошаваше допълнително нещата, защото нямаше как да разбере сериозността на проблема. А и ненавиждаше миризмата на мента.

Уелч се облегна и забарабани с пръсти по кормилото. Лампата в спалнята бе изгаснала още преди час, малко след това си беше легнала и дъщерята. Уелч знаеше, че Сам Грийн го е забелязала — той нарочно светна с фарове, когато тя влизаше в спалнята си. Искаше да й даде да разбере, че ще продължи нещата докрай и няма да се откаже, докато не съсипе целия престъпен бизнес на Тери Грийн. И без това нямаше какво по-полезно да прави. Никой не го чакаше вкъщи, освен това вече беше вечерял — прегоряла риба и пържени картофи в стола на управлението. Планираше само да дремне няколко часа и отново да се заеме за работа.

Той изви врат, за да го разкърши. Изведнъж забеляза тъмен силует до колата; застина. Лицето му беше познато. Беше Анди Макинли, бившият шофьор на Тери Грийн.

Уелч смъкна стъклото на джипа:

— Какво, по дяволите, търсиш тук, Макинли? Мислех, че работиш вече за Джордж Кей.

Макинли се облегна на багажника и наведе глава на нивото на лицето на Уелч. Ухили се, показвайки големите си зъби:

— На госпожа Грийн не й харесва да киснеш пред дома й. Сигурен съм, че разбираш. Самотна жена с малко момиче в такава голяма къща. Виж, ако го правеше по служба, нямаше да имаме нищо против, но доколкото се досещам, не си по служба. Има тънка граница между наблюдение и дебнене и на мен ми се струва, че си я прекрачил.

Уелч присви очи.

— Мога да те задържа за възпрепятстване на полицейско разследване, Макинли. Сега изчезвай от…

Макинли извади голям автоматичен нож, натисна сребристото му копче и от дръжката изскочи петнайсетсантиметрово острие.

— Не прави глупости, Макинли.

Макинли го изгледа презрително, наведе се и заби ножа в предната гума на джипа. Издърпа го и прибра острието; от гумата се чу силно съскане.

— Защо, по дяволите, го направи? — изсъска Уелч. — Мога да те арестувам за това.

Макинли вдигна равнодушно рамене:

— Ами арестувай ме. Така ще можеш да обясниш на шефа си защо киснеш посред нощ пред дома на една самотна жена.

* * *

На вратата се звънна и Сам побърза да отвори. Беше Анди Макинли с черен шлифер и вдигната яка заради студа.

— Всичко е наред, госпожо Грийн. Няма повече да ви безпокои.

— Благодаря, Анди. Не се сетих на кого друг да се обадя.

— Нали затова съм тук, госпожо Грийн. — Той вдигна ръка, сякаш козирува. — Пазете се.

Обърна се да си върви.

— Анди, мога поне да те поканя за едно питие. Влез за малко.

Макинли се подвоуми, после се обърна и се усмихна:

— Благодаря, госпожо Грийн. Аз никога не отказвам.

Сам затвори вратата и го покани в хола. Триша се показа от горния етаж:

— Кой е?

— Търсят ме по работа — отвърна Сам.

Триша беше само по широк сутиен и шорти. Макинли бързо извърна очи и това накара Сам да се засмее. Триша също забеляза реакцията му и слезе няколко стъпала, за да погледне по-отблизо госта.

— Триша, в леглото! — изкомандва Сам.

Триша се изплези и изтича нагоре.

— Хайде, Анди, свали този шлифер.

Макинли съблече дрехата и я преметна на облегалката на креслото. Сам наля две чаши уиски.

— Искаш ли нещо вътре, Анди?

— Само капка вода, госпожо Грийн, всичко друго би било светотатство.

Сам наля малко вода в двете чаши и подаде едната на Макинли. Вдигна своята за наздравица: