Госпожа Мафия

Сам затвори вратата и отиде в кухнята. Обади се на Анди Макинли и го помоли да я вземе от къщи. Беше си уредила среща с Лорънс Патерсън в десет часа пред обществения трезор в Кенсингтън.

Направи си силно кафе, взе една праскова и зачете „Дейли мейл“.

Макинли позвъни в девет и половина. Носеше синьо сако, черни панталони, бяла риза и тъмносиня вратовръзка и приличаше на екскурзовод, чакащ група туристи на летището. Беше спрял сивия си лексус зад сааба на Сам. Сам заключи къщата и тръгна към него.

— Откъде взе тази кола, Анди?

— Тери ми остави ключовете — отвърна Макинли. Отвори й вратата и тя се настани на меката седалка. — Реших, че най-много ви подхожда.

Той заобиколи колата отпред и седна зад волана.

Сам се изсмя.

— На какъв подхожда, на кръстник на мафията?

Макинли подкара към центъра на Лондон.

— Сложи си колана, Анди.

— Моля?

Макинли я погледна изненадано в огледалото.

— Сложи си колана. Не искам да ти се случи нещо, докато ме возиш.

Макинли изпухтя:

— Ох, госпожо Грийн, коланите убиват повече хора, отколкото спасяват.

— Това май съм го чувала за въздушните възглавници. Пък и на тези данни надали може да се вярва.

Макинли изръмжа недоволно и си сложи колана.

— Кой мислите, че е направил това на колата ви, госпожо Грийн?

— Някой от фамилията Сноу, предполагам.

— Братът ли?

— Може би. Получих няколко анонимни заплахи по телефона и една пилешка глава по пощата.

Макинли се извърна рязко:

— Пилешка глава ли?

— Да. Гледай си в пътя, Анди.

Лорънс Патерсън я чакаше пред безличната сграда на обществения трезор. Носеше дълъг шлифер, който се развяваше от вятъра зад гърба му, придаваше му вид на проскубан гарван. Той им махна и се втурна да отваря вратата на Сам. Макинли му кимна мълчаливо.

— Наред ли е всичко, Саманта? — попита Патерсън, докато показваше пластмасовата си лична карта на пропуска.

— Тип-топ, Лорънс. Като за първи ден в света на организираната престъпност.

Пазачът, мъж около четирийсетте, й подаде една тетрадка и тя записа името си и се подписа.

— Шегува се — оправда се Патерсън пред служителя.

Лицето на пазача остана безизразно. Той натисна едно копче и тежката врата към отделението със сейфовете се отвори.

Сам последва Патерсън по сивия коридор с две видеокамери на охранителната система. Влязоха в приемна, където млад мъж със сив костюм провери отново документите им. Патерсън му даде някакъв ключ и служителят излезе през една странична врата.

— Добре, оставям те сама — каза Патерсън.

— Няма ли да останеш?

— По-добре не. Тери каза, че съдържанието на кутията е само за твоите очи.

— Може би по-скоро не искаш да си цапаш ръцете. — Адвокатът я изгледа обидено и тя го потупа по ръката: — Шегувам се, Лорънс.

Скоро след като Патерсън излезе, мъжът със сивия костюм се появи отново с голяма метална кутия. Постави я в една кабина, кимна към звънеца при гишето и каза на Сам да позвъни, когато стане готова.

След като остана сама, тя си пое дълбоко въздух и отвори кутията. Първото, което видя, бе десетина сантиметра дебела пачка банкноти от по петдесет лири. Тя изсвири тихо и прокара пръсти по парите. Сигурно имаше няколко стотици банкноти. Повече от десет хиляди лири. Тя ги прибра в чантичката си и извади от кутията черно тефтерче с кожена подвързия. Страниците му бяха плътно изписани с имена и телефонни номера. Отзад в прозрачно пластмасово джобче на подвързията бе тикната еднодоларова банкнота, сгъната на две. Сам я извади. Опита да я разгъне и установи, че не е сгъната, а е само половин банкнота. Тя се намръщи, почуди се какво ли означава. Отново разлисти бележника и откри няколко листа, изписани плътно с кривия почерк на Тери. Прибра и тефтерчето в чантата си.

В металната кутия имаше голям жълт плик за документи. Сам го вдигна и видя под него три паспорта. Вдигна ги и ги заоглежда озадачено — полицията бе конфискувала паспорта на Тери при ареста му. Два от паспортите бяха английски, вътре бе залепена снимката на Тери, но името и датата на раждане не бяха попълнени. Третият бе американски, също със снимката на Тери, но на друго име. Сам ги върна в кутията и отвори плика. Вътре имаше шест снимки, правени с обектив с голямо увеличение. На тях се виждаха Тери и някакъв непознат за Сам мъж; широкоплещест, с шлифер. На една от снимките Тери му подаваше някакъв плик, на други две непознатият отваряше плика и разглеждаше дебела пачка банкноти. Сам върна снимките в плика и в кутията. Позвъни и мъжът със сивия костюм се появи отново, взе кутията и я отнесе. Сам си тръгна.

Макинли я върна вкъщи, остави лексуса пред дома й и откара сааба на монтьор, за да отстрани надписа. Сам си направи кафе и седна в кухнята, започна да преглежда бележките на Тери.

Още четеше, когато Триша се върна от училище. Сам прибра бележника и сготви вегетарианска яхния с люти чушки и див ориз, едно от любимите ястия на дъщеря й. Седнаха заедно на вечеря пред телевизора. След това, когато Триша се качи в стаята си, Сам отново се зае с бележника.

* * *