Госпожа Мафия

— Обадих се в полицията, но те казаха, че не могат да направят нищо — оплака се тя.

— По-скоро не искат да направят нищо. Ще станат за смях, когато Тери излезе.

— Не мога да повярвам, че стана толкова бързо. Преди няколко седмици изглеждаше, че никога няма да го пуснат. Сега… — Тя поклати глава. — Не знам, Анди.

Макинли загледа мълчаливо чашата си.

— Мислиш ли… — Тя замълча; запали цигара. — Извинявай. Няма логика.

— Преживяхте много, госпожо Грийн.

— Да. Може би. — Отгоре Триша наду уредбата си; Сам се усмихна тъжно. — Триша не е особено радостна, че ще освободят баща й.

Макинли сведе смутено поглед и Сам осъзна, че го поставя в неудобно положение. Макар че напоследък работеше като неин бодигард, той все още бе подчинен на Тери.

— Благодаря, че дойде, Анди.

— За мен беше удоволствие, госпожо Грийн. Мога да остана и през нощта.

— Сигурен ли си?

— Мисля, че и съпругът ви би одобрил. А и утре сутринта трябва да ви закарам в съда.

Сам се почувства много по-спокойна в присъствието на Макинли. Настани го в стаята на Джейми. На сутринта той стана половин час преди нея и направи бекон с яйца. Триша се намуси на храната, но Сам яде с апетит и изпи две чаши силно кафе.

Когато излязоха за съда, повечето журналисти се бяха отказали. Двама от приятелите на Макинли още пазеха на вратата. До една кола чакаха мъж и жена. Мъжът направи вял опит да изкрещи няколко въпроса, докато лексусът минаваше покрай тях, а жената извади фотоапарат. Сам наведе глава, докато се отдалечат от журналистите.

— В съда ще има още, госпожо Грийн — предупреди Макинли; закопча колана със свободната си ръка, докато караше. — Това е голяма сензация.

— Паразити — каза Сам и си сложи черни очила.

Макинли остана при колата, а тя влезе в съда. Тери бе въведен от двама служители от затвора; махна на Сам и се усмихна. Пайк и Ръсел също бяха в залата; говореха оживено и млъкнаха едва когато приставът нареди да запазят тишина.

Съдиите бяха трима, но само единият говореше. Сам не го слушаше, изненада се от краткостта на процедурата. Две-три минути. След това в залата избухнаха радостни възгласи.

Тери се приближи и я прегърна.

— Нали ти казах — прошепна й на ухото. — Казах ти, че всичко ще се оправи.

Лорънс Патерсън го потупа по гърба, а защитникът му Джон Орвис му стисна ръката. Тери прегърна Сам и двамата тръгнаха заедно към изхода.

В задната част на залата седяха Уелч и още двама детективи с мрачни лица. Тери се ухили на Уелч.

— Заповядай в кръчмата, Ракел. Аз черпя.

— Остави го, Тери — прошепна Сам и го прегърна.

Навън защракаха фотоапарати, телевизионните екипи запалиха ослепителни прожектори. Сам си сложи черните очила, а Тери започна кратка импровизирана реч:

— Искам само да благодаря на адвокатите си и на всички, които ме поддържаха по време на престоя ми в затвора. Винаги съм знаел, че съм невинен, но това не е единствената съдебна грешка в тази страна и няма да е последната. Някой трябва да контролира полицията по-изкъсо. Дори за слепец бе ясно, че не съм извършил това убийство.

Неколцина репортери закрещяха въпроси, но Тери вдигна ръце, за да млъкнат.

— Жал ми е за семейство Сноу — продължи. — За това, което преживяха. Сега искам само да се върна у дома при семейството си. Надявам се, че всички ще уважите правото ми на личен живот. Сега с удоволствие ще ви отговоря на няколко въпроса, но след това искам да оставите мен и близките ми на мира.

Последва нов дъжд от въпроси.

Сам задърпа Тери, но той не помръдна. Харесваше му да е център на вниманието.

Макинли седеше в лексуса и наблюдаваше как Тери говори с насъбралите се журналисти. Забеляза познато лице и настръхна. Люк Сноу вървеше самоуверено по улицата към съда, с плитки, скрити под черна вълнена шапка, и рамене, свити под зеленото камуфлажно яке.

Макинли слезе от колата и тръгна да го пресрещне. Вниманието на Сноу бе съсредоточено върху Тери и журналистите и той забеляза Макинли чак когато ирландецът се изправи пред него.

— Дори не си го помисляй, Люк — предупреди тихо Макинли.

Дясната ръка на Сноу потрепна. Макинли мерна нещо метално в джоба му. Нож. Той си отдъхна. С нож можеше да се справи. По-лошо щеше да е, ако чернокожият имаше пистолет.

— Той уби брат ми — изсъска през зъби Сноу.

Макинли погледна строго младежа, държеше ръцете си разперени, за да не го предизвиква към необмислени действия, но в същото време да може да реагира навреме.

— Съдията каза, че не го е извършил — отбеляза Макинли.

— По дяволите, съдията.

Сноу опита да се промъкне покрай Макинли, но ирландецът му препречи пътя. Чернокожият понечи да измъкне ножа и бодигардът го стисна за ръката. Сноу опита да се съпротивлява, но Макинли бе доста по-як.

— Ще ти счупя ръката — предупреди той.

— Той уби брат ми! — изсъска Сноу. В очите му заблестяха сълзи, брадичката му затрепери. — Гледай го сега как се перчи пред шибаната преса.

— Не го прави за слава, Люк. — Макинли почувства, че противникът му вече не се съпротивлява. — Връщай се вкъщи.

— Ще го убия.

— Няма да го убиеш, Люк. Поне не тук. При толкова много ченгета.