Госпожа Мафия

— Никакъв проблем няма да имам.

Тери я погледна умолително и заскимтя като кученце.

— Смешен си — засмя се тя; изправи се и остави празната си чаша на масата. — Добре, остани. — Закани му се с пръст. — Ще спиш в стаята на Джейми.

Тя се наведе и го целуна по главата. Тери опита да я хване, но тя се изплъзна.

— И те предупреждавам, Терънс Грийн, спя с нож под възглавницата.

Тери затвори очи и опря глава на облегалката на креслото. Сам го загледа изпитателно. Косата му бе разрошена и на двете му бузи имаше следи от червилото на стриптийзьорките. Беше страшно хубав мъж и ставаше все по-привлекателен с годините. Сам знаеше защо жените си падат толкова по него. Още от първата им среща бе разбрала, че цял живот ще трябва да се съревновава с други за сърцето му. Бяха на италиански ресторант в Сохо и сервитьорката цяла вечер не спря да мига на парцали и да заголва бедрата си. Тери се правеше, че не забелязва, през цялото време съзерцаваше само Сам. Точно затова се влюби в него. Венчалната халка не го направи по-малко привлекателен за жените, но поне в първите години на брака им той й остана верен. Едва след раждането на Джейми започна да се прибира късно през нощта и Сам започна да открива признаците на изневярата. Отначало тя опита да си внуши, че си въобразява, но намираше твърде много бележки с телефонни номера в джобовете му, твърде много сметки от хотели и ресторанти.

Тери се усмихна, без да отваря очи.

— Гледаш ме, нали?

— Не.

Сам излезе, раздразнена, че той още успява да предвиди действията й.

Качи се на горния етаж и се изкъпа, погледна се в огледалото, докато се бършеше. Сложи си парфюм зад ушите и се усмихна на отражението си, после спря и се запита защо се гласи така. Остави шишенцето с парфюма и промърмори:

— Проклет да си, Тери.

Върна се в спалнята, загаси лампата и си легна. Остана по гръб, загледана в тавана и заслушана в собственото си дишане.

Чу лек шепот откъм вратата и се извъртя. Тери стоеше на прага в стария си халат.

— Намерих го в банята на децата — каза.

— Така и не се престраших да го изхвърля — отвърна тя. — Връщай се в леглото, Тери.

— Не говориш сериозно.

Тери пристъпи напред, без да сваля очи от нея.

— Тери…

Тя чу неувереността в собствения си глас и когато той направи още една крачка, цялата й решителност да се съпротивлява се изпари. Тя въздъхна и отметна юргана. Тери смъкна халата и се мушна при нея. Сам се обърна по гръб и Тери започна да я гали, прокара ръка между краката й. Тя се отпусна, остави му се, прошепна името му. Той се премести върху нея, впи устни в нейните.

Тя отмести глава, за да може да говори.

— Не ми причинявай повече болка, Тери — прошепна; стисна крака около кръста му.

— Няма. Обещавам.

Той отново впи устни в нейните. Тя се почувства, сякаш никога не са се разделяли. Той знаеше точно къде и как да я докосва, докато накрая тя беше негова, само негова…

Сам отвори очи. Тери я гледаше с лукава усмивка.

— Все още хъркаш.

— Мръсник — засмя се тя и леко го погъделичка.

Целунаха се и Тери я прегърна. Сам прокара ръка по корема му. Напипа пресния белег и се намръщи, вдигна завивките, за да види какво е.

— Божичко, Тери, какво е станало?

Сам загледа раната. Беше десетина сантиметра дълга, с няколко хирургични шева. Почти зараснала бе, но тъканта наоколо все още беше подута и зачервена.

— Това е от нож — установи Сам.

— Какво, на лекарка ли се правиш сега? — изсмя се Тери.

— Не е смешно, Тери. Боли ли?

Той поклати глава.

— Само малко сърби. Още няколко дена, и съвсем ще мине. Повърхностна рана, така каза докторът. — Той се ухили. — Хайде, скъпа, снощи не й обърна внимание.

Сам се усмихна и го шляпна по гърдите.

— Не ми даде възможност. Едва успявах да си поема дъх.

Тери се сгуши до нея.

— Сега имаш такава възможност.

Той я притисна до себе си и я целуна. Тъкмо се преместваше отново върху нея, когато вратата се отвори.

— Мамо, искаш ли чай? — попита Триша; видя Тери и застина. — Какво прави той тук?

Сам я погледна сериозно.

— Триша…

— Добро утро, Триш — поздрави спокойно Тери.

— Курва! — изкрещя Триша и избяга.

Сам отблъсна Тери.

— Тери…

— Остави я, ще се оправи.

Сам стана и си сложи пеньоара. Отиде при стаята на Триша и почука.

— Махай се — извика отвътре момичето.

Сам отвори.

— Триш…

— Махай се!

Триша лежеше по лице в кревата и стискаше силно възглавницата. Сам седна до нея и постави ръка на рамото й. Триша я отблъсна.

— Остави ме.

— Триша…

— Как можа?

— Триш… той ми е съпруг.

Триша се обърна и я погледна през сълзи.

— Той ни напусна. Не даваше и пет пари за теб или за когото и да било от нас.

— Не ни е напуснал. Аз го накарах да си отиде.

— Така твърдиш ти.

— Така е. Аз твърдя така. Каквото и да е станало, той се върна.

— Не се е върнал, мамо. Само минава. Само да му смигне някоя, и пак ще ни зареже.

Триша се отпусна отново на леглото и зарови лице във възглавницата. Сам я потупа по гърба и тя отново я отблъсна.

Сам се върна в спалнята си. Леглото беше празно. Тя чу шуртене на вода. Тери беше в банята. Тя седна на леглото и се хвана за главата.