Госпожа Мафия

Франк Уелч кимна на Кларк и детективът смени диапозитива. Уелч се приближи до стената и почука с пръст по образа на Шон Кели. В залата имаше петнайсетина детективи и Уелч знаеше, че всички са в течение на случая „Грийн“, така че не си направи труда да повтаря основните положения.

— Грийн се измъкна вчера от затвора, защото този негодник призна, че е застрелял Престън Сноу. Шон Кели. Излежава седемгодишна присъда.

Уелч кимна и Кларк показа следващия диапозитив — Тери Грийн.

— Всички знаем, че Тери Грийн е убиецът на Сноу. Затова първо трябва да разберем защо Кели е признал за убийството.

— Нали той ни насочи към оръжието на убийството? — обади се един млад детектив, който се беше присъединил към екипа съвсем наскоро.

Уелч се намръщи; този младок надали имаше и двайсет години.

— Как се казваш, синко? — попита главният инспектор.

— Райт — отвърна стъписано детективът.

— Защо не изчаквате да ви дадат думата, детектив Райт? Да не искате случайно пак да патрулирате в униформа?

Детективът кимна и почервеня като рак.

Уелч отново се обърна към голямата снимка на Тери Грийн на стената.

— И така, преди да ме прекъснат така нахално, щях да кажа, че искам Грийн под двайсет и четири часово наблюдение. Той наскоро изгуби четири тона канабис и ще трябва бързо да си навакса. С някаква сделка. Може да са наркотици, може да е грабеж, но със сигурност ще е нещо голямо, и то много скоро. Трябва да го следим с лупа, докато не открием какво е замислил.

Лампите светнаха и Уелч присви очи и погледна към вратата, за да види кой си е позволил нахалството да го прекъсва. Беше началник Едуардс.

— Може ли да поговорим, Франк?

— Тъкмо обсъждахме нещо, сър.

— Сигурно може да почака.

Едуардс излезе, без да даде на Уелч възможност да възрази. Уелч изруга наум и последва шефа си в кабинета му.

Едуардс отиде зад бюрото си, но остана прав.

— Не ми е лесно да го кажа, Франк. Временно си отстранен.

Уелч не повярва на ушите си.

— Какво?

— Съжалявам, Франк.

— Съжалявате? Съжалявате?

— Заради веществените доказателства, Франк. След признанията на Кели уликите са поставени под съмнение.

Уелч поклати гневно глава.

— В коридора на Сноу имаше отпечатък от крака на Грийн, намерихме петна от кръвта му по една от обувките на Грийн.

— Точно това имах предвид.

Уелч го изгледа хладно.

— Намеквате, че съм подхвърлил улики, така ли?

Едуардс изръмжа, сякаш това беше последното, което би му хрумнало.

— Франк, моля те. Правиш си прибързани изводи. Просто ще има разследване. Дотогава можеш да си починеш, да се занимаеш малко с градината си.

— Живея на дванайсетия етаж.

По изражението на началника личеше, че няма смисъл да спори. Уелч се обърна да си върви.

— Франк?

Уелч спря.

— Какво?

— Дай си служебната карта.

Уелч извади портфейла си, хвърли картата си на бюрото на началника и излезе.

* * *

Един млад индиец говореше по телефона, но Бирн го удари по врата и когато затворникът се обърна, Хобсън измъкна фонокартата му от апарата и я хвърли през парапета към долните етажи.

— Изчезвай, да не я последваш — заплаши Бирн.

Ръката на Бирн беше в шина, но той бе почти два пъти по-едър от индиеца и младежът побърза да се оттегли по стълбите, да си търси фонокартата.

Хобсън пъхна своята в автомата и набра. От другата страна вдигнаха на осмото или деветото позвъняване. Бабата на Хобсън бе глуха с едното ухо и понякога й беше нужно доста време, докато чуе телефона.

— Бабо? Аз съм.

— Здравей, миличък. Как си?

— Добре съм, бабо — отвърна Хобсън.

Бирн се оттегли на почетно разстояние, знаеше, че Хобсън не обича да го подслушват. Не че казваше нещо тайно, просто милите приказки с баба му не допринасяха за образа му на свиреп мъжага.

— Получи ли картичката за рождения си ден, бабо?

— Да, миличък. Благодаря.

Хобсън сам беше изработил картичката, прекарал бе часове в прерисуване на цветя от картинките в една книга от библиотеката на затвора.

— Съжалявам, че не успях да ти пратя истински цветя.

— О, няма нищо, миличък. Приятелят ти ми донесе.

Хобсън застина.

— Какво?

— Приятелят ти Тери.

Хобсън закри слушалката с ръка и изруга високо. Бирн го погледна тревожно, но Хобсън му махна да изчезва.

— Искаш ли да говориш с него? — попита бабата на Хобсън. — Още е тук.

— Добре, бабо, дай ми го.

Хобсън стисна слушалката толкова силно, че кокалчетата му побеляха.

Тери Грийн се обади.

— Здрасти, приятел. Как е старата дупка без мен?

— Един косъм да падне от главата й, Грийн, и си мъртъв! — изсъска Хобсън.

— Добре съм, разбира се. И баба ти е добре. Страхотна картичка. Не знаех, че можеш да пишеш ръкописно.

— Махай се от дома й!

— Тъкмо разправях на баба ти, че трябва да си сложи аларма против пожар. Тези стари къщи са истински гробници. — Гласът на Тери заглъхна. — Казвам му, госпожо Хобсън, че трябва да си сложите аларма против пожар.

— Мръсник! — изсъска Хобсън.

— Знаеш ли какво искам — продължи спокойно Тери. — Името. Само едно име и те оставям. Кой ти плати за онази работа в банята?

Хобсън удари с все сила по стената. Пое си дълбоко въздух.

— Не й прави нищо.

— Името.

— Кей. Джордж Кей.

— Виждаш ли? Не беше трудно.

Връзката прекъсна.