Госпожа Мафия

Хобсън изрева и отново удари по стената.

Бирн се приближи, постави ръка на рамото му.

— Какво има?

Хобсън изкрещя. Обърна се и удари с все сила Бирн в главата, след това се хвърли върху него и започна да го налага, докато двама надзиратели не ги разтърваха.

* * *

Тери се обърна и погледна през задното стъкло на беемвето.

— Мамка му — изсъска.

На три коли зад тях караше кафяв джип. Джипът на Уелч.

— На какво се прави този нещастник? — попита Флечър, който шофираше.

Пайк седеше до него и шумно дъвчеше дъвка.

— Проклет да съм, ако знам — отвърна Тери. — Може би си въобразява, че ще ни хване да обираме някоя поща.

— Да му се изплъзна ли? — попита Флечър.

— Не, нека се позабавляваме. — Тери надникна през страничния прозорец. — Завий наляво, карай към онзи квартал.

Флечър направи както му наредиха. Указаният квартал представляваше група осеметажни сгради, свързани с покрити пасажи. Флечър спря беемвето и тримата мъже се втурнаха към едно стълбище.

Когато беемвето навлезе в безлюдния квартал, Франк Уелч забави. Мястото не беше особено приятно, сградите бяха омацани с цветни спрейове, свърталище на наркопласьори и проститутки. Тук полицията идваше само с бронирани коли, никога пеша.

Той видя беемвето и наби спирачки. Беше спряно до голям контейнер, препълнен със счупени мебели и парчета линолеум. Колата бе празна.

Уелч слезе от джипа и се огледа. Не обичаше да оставя колата си без надзор, но ако искаше да разбере какво е намислил Тери Грийн, нямаше друг избор. Той тръгна към първата сграда, като от време на време поглеждаше назад, за да държи колата си под око.

Зави зад ъгъла и забеляза Грийн в един от проходите напред. Мафиотът вдигна ръка за поздрав и Уелч изруга наум. Бяха го усетили.

— Здрасти, Ракел, насам!

Уелч пристъпи напред. В същия момент върху главата и по шлифера му потече вода. Той вдигна очи и тя заплиска по лицето му. Стомахът му се сви — даде си сметка, че това не е вода. Беше урина. Флечър и Пайк стояха на площадката над него със смъкнати панталони.

Уелч отскочи назад и изруга, Флечър и Пайк избухнаха в смях и закопчаха циповете си.

— Омитай се сега! — изкрещя Грийн.

Уелч се изчерви от срам. Свали шлифера си и се върна при колата. Започна да се бърше с кърпичка.

* * *

Сам прибираше торбите от покупките в сааба си и си мислеше за Лора. Затова усети мъжа едва когато той застана до нея.

— Госпожа Грийн? — попита той с мек ирландски акцент.

Сам вдигна очи и се намръщи. Непознатият беше двайсет и няколко годишен, с катраненочерна коса и ясносини очи. Носеше елегантно черно кожено яке и кафяви панталони.

— Да? — отговори колебливо тя.

— Шефът ми иска да поговори с вас, ако имате време.

Той се усмихна спокойно и отметна един кичур от очите си. Имаше нещо момчешко в него, което й напомняше за Тери.

— А шефът ви е…

— Човекът, който иска да говори с вас.

— Това ли е?

— Мисля, че знаете за какво става дума, госпожо Грийн.

Сам кимна.

— Добре.

— Колата ми е там.

Той кимна към един стар „Форд Ескорт“.

— Предпочитам да дойда с моята, ако ви устройва. Този месец вече имах проблем за неправилно паркиране.

— Както искате, госпожо Грийн.

Непознатият се качи във форда, а Сам — в сааба си. Той излезе от паркинга на супермаркета и тя го последва. Младежът спазваше ограниченията на скоростта и даваше навреме мигач преди всеки завой, за да я улесни. Минаха през Западен Лондон и завиха на север.

Фордът навлезе в едно гробище за автомобили, повечето от които без гуми и стъкла. Един работник с отегчено изражение вдигаше с кран останките от стар ягуар, за да ги пусне в машина за пресоване.

Фордът спря до стар фургон със счупени прозорци. От фургона излезе около петдесетгодишен мъж с работно облекло и жълта шапка.

— Благодаря, че се отзовахте толкова бързо, госпожо Грийн — каза той, когато Сам слезе от сааба.

Лицето му бе загоряло от слънцето и с благо изражение, очите му проблясваха. Той махна на шофьора на форда и младежът обърна и отпътува.

Отзад машината за пресоване започна да мели останките на ягуара.

Сам протегна ръка.

— Не бях сигурна дали имам друг избор.

Непознатият стисна ръката й. Беше як и Сам усети мазоли по дланите му. Ръка на човек, свикнал с тежък физически труд.

— Разбира се, че имахте избор, госпожо Грийн. — Акцентът му също беше ирландски, но по-груб и гърлен, отколкото на младежа, който я беше довел. — Казвам се Макевой. Мартин Макевой. Може би не трябваше да се представям, но след като името ми е написано с големи букви на входа на това място, не виждам причина да го крия. Като стана дума за името ми, държа да ви посъветвам да го забравите веднага щом си тръгнете оттук.

— Добре — отвърна Сам.

Тръгнаха заедно през двора между натрупаните останки от коли.

— И така, направете ми услуга да ми кажете какво точно говорихте с Брайън Мърфи.

Сам почти бе забравила за посещението си при Мърфи и за молбата си да получи информация за заниманията на Тери в нощта на убийството на Престън Сноу.

— Вече не е важно — каза. — Съпругът ми е на свобода.

— О, напротив, много е важно, госпожо Грийн.