Грабеж по сценарий

Към този момент по-голямата част от посетителите в ресторанта бяха вдигнали глави от чиниите си и гледаха как някакъв ядосан бял тип блъска и тормози добре облечен чернокож младеж. Изглежда, никой не обмисляше сериозно идеята да се намеси в схватката ни, но за всеки случай реших да покажа значката си и те побързаха да се върнат към важната задача да напълнят стомасите си.

Поднесох значката и пред лицето на Бейби Ди.

— Детектив Закъри Джордан — представих се аз и седнах на стола срещу него.

— Току-що наруши всяко правило в наръчника ви за бойскаути, Джордан — отбеляза той.

— Е, поне сега знаеш с какво ченге си имаш работа. Къде е Спенс Харингтън?

— Вече казах на дамата полицай, че…

— Името й е Кайли. Да, точно както пише на часовника ти — казах аз и му го подадох обратно.

— Вече й споменах, че не знам къде е нейният старец.

Разкопчах калъфа на белезниците си и ги извадих.

— Това пък за какво е? — попита Бейби Ди.

— Арестувам те за продажба на наркотици.

Той се изсмя.

— Мечтай си, детективе. Мислиш ли, че съм толкова тъп, че да нося дрога в мен? — изгледа ме нагло той.

— Все още не знам колко точно си тъп, Деймиън, но трябва да си наясно, че аз нося. Имам пакетче с няколко грама от вълшебната пудра захар точно тук в джоба си и когато те закопчая, ще оповестя, че ти си ми го продал.

— Глупости! Това е проклета лъжа!

— Прав си — съгласих се аз, приведох се по-близо към него и прошепнах: — Взех го назаем от служителя в стаята с доказателства в управлението, но ще се закълна, че ти си ми го продал. Затова или излез с мен навън, за да поговориш с партньорката ми, или само след час хубавичката ти бебешка физиономия ще донесе радост в сърцата на доста самотни мъже в ареста на Централното градско управление.

Наркопласьорите не издават местонахождението на клиентите си на полицията. Може да е зле за бизнеса или за здравето им. Деймиън ме изгледа настойчиво. Дали го поднасях? Или пък наистина носех кокаин в джоба си, за който щях да твърдя, че е бил негов?

Отвърнах му с най-добрата имитация на погледа на Клинт Истууд, която успях да изобразя, но не ми стигна куражът да го попитам: „Чувстваш ли се късметлия? А, кретен?“.

Той примигна пръв. Изправи се и затвори лаптопа си, а аз го придружих навън до Лексингтън авеню.

— Господин Хилсбъроу размисли — обърнах се аз към Кайли. — Питай го каквото искаш.

— Кога за последно видя съпруга ми? — заинтересува се тя.

— Той не ми каза, че е женен за ченге.

— Отговори на въпроса — настоя Кайли.

— Вчера. Беше излязъл да си напазарува, но малко не му достигаха пари в брой, така че се спогодихме и получих този страхотен часовник, а той получи… Е, сещате се какво. — Деймиън вдигна часовника на Спенс. — Вземете го. Ваш е.

— Не — поклати глава Кайли. — Реално погледнато, вече е твой. Къде е Спенс сега?

— Вижте, госпожо, аз съм продавач на дрога, а не туристически агент — отговори той и закопча часовника обратно на китката си. — Не знам къде може да намерите съпруга си, но той знае къде да намери мен. А като го видях на какъв хал е, повярвайте ми — ще ме намери, и то скоро.

Кайли извади визитна картичка от джоба си и я подаде на Деймиън.

— Това е специалният ти жокер за излизане от затвора — отбеляза тя. — Гледай да не го изгубиш.

18

— Какво беше всичко това, по дяволите? — попита Кайли веднага щом се върнахме обратно в колата.

— Не знам — свих рамене аз. — Той ме ядоса и май попрекалих.

— Можеше да изгубиш работата си, Рамбо. Извади късмет, че Деймиън е наркопласьор. Ако беше някой средностатистически гражданин, щеше да се въоръжи с адвокат и да подаде жалба срещу теб за полицейско насилие.

— Не съм особено разтревожен. Определението за полицейско насилие е „използване на извънредна сила от страна на полицай при взаимодействието му с гражданин“.

— На мен това ми се стори малко извънредничко — отбеляза тя.

— Да, но не бях полицай. Все пак не бях на дежурство — обясних аз.

— Значи онова, което размахваше, трябва да е била значката ти за извън дежурство — разсмя се тя.

— Приключи ли вече с това, съдия Джуди?

— Почти. Имам да допълня само още едно нещо… — Тя спря колата на светофар на Сто и шестнайсета улица, след което се обърна към мен, а по лицето й се разля щедра усмивка. — Благодаря, партньоре.

— Чудех се дали някога ще се сетиш за това.

— Може и да не ти го казвам винаги навреме, но наистина го мисля, Зак. Когато проследих Бейби Ди, смятах само да му задам няколко въпроса и с това да приключа. Ала не очаквах, че ще се окаже толкова твърдоглав, и това ме разколеба. Затова и ти се обадих, не бих могла да се справя без теб.

— За теб винаги, партньоре — кимнах. — Проблемът обаче е, че не знам доколко ще ти помогне това. Всичко, което този тип успя да ти каже, е, че Спенс се е сдобил с малко дрога вчера. Предполагам, че и сама си се досетила за това днес следобед, докато беше затънала до глезените в развалините на студио „Силвъркъп“.