Грабеж по сценарий

На снимката се виждаше много красиво чернокожо момиче, облечено в лъскаво късо потниче. До нея стоеше мъж с подпухнали очи и питие в едната ръка, а другата беше поставил върху рамото на момичето. Наоколо се виждаха сини, лилави и яркорозови светлинни петна — отблясъци от фойерверки, характерни за края на партито в почти всеки нощен клуб. Под снимката се четеше текст:

„Това бяло момче ли търсиш? Казва, че името му е Спенс“.

46

Сребристият Мерцедес S550 беше паркиран пред управлението. Родриго, личният шофьор на Кю, отвори страничната врата и двамата с Кайли влязохме вътре.

Самият Кю, облечен в шит по поръчка тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на ситно райе в синьо и златисто, приличаше повече на морски капитан, отколкото на доставчик на елитни услуги с най-качествената плът и безценна информация.

— Първо най-важното — обърна се той към Кайли, — може ли телефона ти за момент?

Тя му го подаде и той изтри снимката, която й беше изпратил.

— Ако цитирам несравнимия Джон Ридли — продължи мъжът, — „дискретността никога не излиза от мода“.

— Къде е Спенс? — попита Кайли.

— В Атлантик Сити. Хотел „Боргата“, стая 1178.

— Вчера е бил в един бордей в нюйоркския квартал Бауъри. Изглежда, си е вдигнал стандарта. Как го намерихте? — заинтересува се тя.

— Моята работа много прилича на вашата — обясни Кю. — И двамата се храним от богатите и влиятелните. Ако Спенс се беше сврял в някой склад край Холандския тунел, никога нямаше да го разбера. Обаче пет минути след като се е появил в хотел, получих две съобщения. Едното беше от служител на паркинга, а другото от рецепционист. Помолих Таня, младата дама от снимката, да потвърди визуално присъствието му там. Само за протокола ще вметна, че не са били заедно. Просто се е навъртала около него достатъчно дълго, за да го снима… Споменавам го, в случай че се чудиш — уточни Кю.

— За протокола — каза Кайли, — естествено, че се учудих. Благодаря ти. Това е много успокояващо. Може би дори ще си поръчам тениска с надпис: „Съпругът ми не изневерява. Той просто взема наркотици“.

— Изглежда, наистина е повишил стандартите си. От свой доверен източник разбрах, че едно момче го е зарибило по леля Хейзъл.

Съществува обширен лексикон с жаргонни изрази от улицата, използвани от нелегалните търговци на дрога, за да забулят дейността си в мистерия. Всеки ден се появяват все нови и нови имена, но „лелите“ са термини, използвани от десетилетия. „Леля Мери“ е марихуана, „леля Нора“ е кокаин, а „леля Хейзъл“ е най-смъртоносната от всички — хероин.

— Съжалявам, че се налага да бъда вестоносецът на толкова неприятни вести — заяви Кю, — но поне знаеш къде е. Засега. Ако бях на твое място, щях да отида там възможно най-бързо.

— Бързо ли? — изуми се Кайли. — Атлантик Сити е на шест часа път оттук.

— Не и ако разполагате със светлинни сигнали и сирени и ако поддържате скорост като при гонка на бандити.

— Управлението не се радва особено на ченгета, които използват служебни коли, за да разрешават лични въпроси — отбеляза Кайли. — Оценявам помощта ти, но не мога да напусна града за толкова дълго време.

— А какво ще кажеш, ако помоля Родриго да организира нещата вместо теб?

— Да организира ли? — учуди се Кайли. — Това ли означава „любяща съпруга“ — да накараш някого да натъпка мъжа ти в багажника на мерцедес и да го замъкне на сто и шейсет километрово пътуване по Джърси Търнпайк.

Кю се разсмя.

— Да, забравих как работи полицейският ти мозък. Просто предлагах да те закарам дотам с хеликоптер. Разстоянието от Ню Йорк до Атлантик Сити се прекосява по въздух за трийсет и седем минути.

— Ти нима притежаваш… — Изумена, Кайли завъртя показалец във въздуха, имитирайки перка.

— Да кажем просто, че имам достъп. Служителите ми са на повикване двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Ясно е, че не мога да разчитам на публичен транспорт. Освен това хеликоптерът е глезотия, за която клиентелата ми си плаща с радост.

— Твоите клиенти разполагат с петцифрените суми, необходими, за да стигнат по въздух до рая на проститутките — отбеляза Кайли. — Аз обаче не мога да си позволя подобно щастие.

Кю положи всички усилия да се престори на обиден.

— Моля те, кога във взаимоотношенията ни е ставало въпрос за пари? Превозът е подарък.

— Ако заведеш майка си на въздушна разходка, това е подарък. Ако заведеш ченге, това е подкуп. Благодаря, но… Не, благодаря! — отсече Кайли.

— По дяволите, Кайли! Върша ви услуги и вие ми вършите услуги. Това стои в основата на взаимоотношенията ни. Помагам ти да хванеш следите на един наркозависим. Някой ден ти ще ми се отплатиш, танто за танто! Защо сега изведнъж променяш правилата? — попита той и се обърна към мен: — Зак, моля те, влей малко разум на това момиче…

— Само ако ми кажеш какво точно става — прекъснах го аз.

— За какво говориш? — изгледа ме неразбиращо Кю. — Нищо не става. Само се опитвам да помогна на партньорката ти.