Грабеж по сценарий

— Ти вече й помогна. Открил си съпруга й. На този етап е нормално да се оттеглиш, но ти продължаваш да помагаш. Затова и се питам: „Защо Кю инвестира толкова усилия, за да закара Кайли до Атлантик Сити, че чак е готов да я замъкне дотам с хеликоптер на свои собствени разноски?“. Единственият отговор, който ми хрумва, е, че там има нещо, което е важно за теб. Би ли искал да го споделиш с нас? — попитах аз.

— Добре, свалям всички карти — предаде се Кю. — Организирам едно парти в хотел „Боргата“ този уикенд за най-отбраните ми клиенти — седмина господа от петролния бизнес в Тексас. Всички са бели мъже, женени са и си падат по цветнокожи дами. Парите не стоят на дневен ред. Интересува ги единствено дискретността — дори самият аз не знам истинските им имена. В неделя сутрин те ми плащат в брой и отлитат обратно у дома. Тогава е големият ден за плащане и се опасявам, че Спенс може да го прецака.

— Как?

— Защото е известен телевизионен продуцент и съпруг на ченге. Ако бъде открит мъртъв в леглото си, хотелът, в който се е случило, ще се превърне в медиен панаир и моите срамежливи каубои от страх пред камерите ще дръпнат шалтера на партито още преди да е започнало. Можете ли да ми помогнете с това?

— Може би — замислих се за миг. — Би ли излязъл от колата, така че с Кайли да си разменим няколко думи насаме?

Не се наложи да го моля повторно.

— Искаш ли да си вземеш ден отпуск и да отпътуваш дотам с кола още сега? — обърнах се аз към нея веднага щом останахме сами.

— Не. Писна ми да поставям проблемите на Спенс пред кариерата си. Ще изляза от работа в шест, ще взема кола под наем и ще се върна до сутринта. Ти можеш да останеш и да ме покриваш.

— Би било много по-бързо да прелетиш с хеликоптер.

— Правила съм много глупави неща, Зак, но никога не съм приемала подкуп — заяви тя.

— Това не е подкуп — възразих аз. — Кю е най-добрият ни информатор. Току-що ни поднесе Реймънд Дейвис и Теди Райдър, както самият той подчерта — „танто за танто“. Няма как да му дадем специален пропуск за „измъкване от затвора“, но можем да му помогнем да елиминира някоя минимална пречка за бизнеса му. И двамата ще отлетим до Атлантик Сити довечера. Ще ти помогна да замъкнеш жалкия задник на Спенс до клиниката за рехабилитация, а ако някой ни потърси по телефона, ще бъдем само на трийсет и седем минутно разстояние от града. На мен ситуацията ми се струва печеливша отвсякъде.

— О, боже! — изстена тя. — Създала съм чудовище. Ти си започнал да разсъждаваш като мен.

— Изглежда, с теб все пак достигнахме до груб консенсус — отбелязах аз.

— Май да — кимна тя и по лицето й се разля широка усмивка.

Виждах я да се усмихва за пръв път, откакто беше сритала топките на Сет Пенциг. Нещата явно започваха да се проясняват.

47

Ани Райдър отлично осъзнаваше, че не трябва да обременява сина си с твърде много факти. Това, което пропусна да спомене на Теди, беше, че Боб Влекача е познат още като Робърт Бийти, лейтенант от американските военноморски сили. Беше боец снайперист, участвал в строго профилирани мисии в Ливан, Сомалия и Никарагуа, както и на няколко други свръхсекретни локации по света, известни само на шепа генерали и техния главнокомандващ Джими Картър.

Джеръми можеше и да изглежда като безобиден сладур, но вече беше застрелял Реймънд Дейвис и за малко не беше отнесъл и Теди. Ани не искаше да рискува. Боб не беше запознат с никаква част от подробностите, но ако Джеръми имаше някакви зли намерения да тръгне след нея, щеше да му се наложи да премине първо през 120-килограмовата машина от мускули, подплатени с решимост и военно обучение.

Боб спря джипа на паркинг „Едисън“ на улица „Есекс“ и двамата заобиколиха заедно зад ъгъла. После живописната двойка измина пеша разстоянието до номер 205 на авеню „Хюстън-изток“.

Бяха преговорили логистиката предварително. Ани влезе първа. Още щом премина прага, вдъхна дълбоко и пое опияняващите аромати на печено телешко, супа с мацо кнедли, кълцан дроб и убийствената за артериите пастърма, за която Бъди винаги повтаряше, че си струвала риска за живота.

Ресторантът за деликатеси „Кац“ беше една от най-популярните туристически атракции в Ню Йорк — истинска обетована земя за чревоугодниците. За Ани той беше идеалното място за сделка. Беше безопасен заради огромния брой хора наоколо, а сред тълпите, идващи за обяд, тя щеше да бъде просто поредната никому неизвестна възрастна дама, която да бъде подмината незабелязано.

Ани отиде до щанда и поръча обяда на Теди за вкъщи, както и минивурстче в ръжен хляб и бутилка от содата на „Доктор Браун“ „Сел-Рей“ за нея самата. Откри свободна маса в дъното на ресторанта и видя влизащия в този момент Боб, който си купи сандвич и зае място на маса на пет-шест метра от нея.

Джеръми се появи точно на обяд. Той подмина щанда с храните, огледа внимателно залата, забеляза Ани и седна на масата й точно срещу нея.

— Давай да приключваме бързо — каза той и свали брезентова мъжка чанта от рамото си, оставяйки я на пода.